В България има 12 затвора, но само в един от тях през последните 60 години има лишени от свобода с пелени и биберони. Те са в едно заключено крило на третия етаж на единствения затвор в страната - Сливенския, към който неизменно води пътят на всички жени, които трябва да изтърпят наложените им от магистратите наказания.

Независимо дали домът на затворничките е в София, Русе, Сандански или Враца, всички пътища водят към Сливен.

Как е изглеждал затворът в града под Сините камъни преди почти 30 години, може да видите от кадрите на фотографа Иван Григоров тук

Всяка година между 2 и 4 бебета се раждат в специалното отделение за бременни и майки с деца към затвора в града на стоте войводи. И всяка година между 3 и 13 новородени остават в детските ясли там, докато навършат 1 годинка. Днес в двете помещения има общо 10 легла, кът за игра, млечна кухня с възможност за майките да приготвят храна, изолатор, както и сервизно помещение с баня, пералня и сушилня.

Обективът на Иван Григоров обаче е запечатал усмивките на невръстните "затворници" в Сливен още в средата на 90-те години, когато памперси няма, а решетките на бебешките креватчета са железни. 

Снимка: Иван Григоров/Dir.bg

"Да бъдеш жена в живота е трудно, но да си жена в затвора - това вече е непоносимо". Това са думи на една от лишените от свобода в Сливен, а в продължение на 6 десетилетия те не са толкова много на фона на осъдените мъже. Жените затворнички са едва 3-4 процента от всички затворници в България, като голяма част от тях - над 80 процента, трябва да изтърпят наказания заради ненасилствени престъпления - измами, документни престъпления или кражби.

Снимка: Иван Григоров/Dir.bg

Голяма част от затворничките са самотни майки, но тъй като те могат да гледат бебета си само 12 месеца, повечето от тях така и не стават свидетели на първите им стъпки или първите думи. 

Снимка: Иван Григоров/Dir.bg

След навършване на годинка децата се предават на близките и роднините на осъдените.

Снимка: Иван Григоров/Dir.bg

Общият капацитет на затвора е 341 лишени от свобода, като около 260 от тях са в килии в основния корпус. Жените разполагат с между 4 и 6 кв.м. пространство. 

Снимка: Иван Григоров/Dir.bg

Тези, които искат, могат да се трудят в шивашкия цех, в който се произвежда работно и фирмено облекло.

Снимка: Иван Григоров/Dir.bg

Според психолога на затвора през 90-те години престъпленията, извършвани от жени, са били повече в сравнение с днес.

Снимка: Иван Григоров/Dir.bg

Данните на правосъдното министерство показват, че през годините почти липсват случаи, когато майки, излежаващи присъдите си в Сливен, са отказвали контакт с децата си, но често се опитват да прикрият къде се намират.

Снимка: Иван Григоров/Dir.bg

Тъй като в затвора в Сливен голяма част от жените са неграмотни, още в началото на 70-те години на миналия век е създадено СУ "Аргира Жечкова". На чиновете в него седят от тийнейджърки до жени в средата на петото си десетилетие. В училището те имат възможност да получат професионално образование, като освен обичайните общообразователни предмети, като математика, български език, история и география, те получават и професионална квалификация - шивачки или оператори на шевни машини. За първите 40 години на съществуване на училището при сливенския женски затвор средно годишно неговите випускнички са около 80.

Снимка: Иван Григоров/Dir.bg

Заради лошите условия в сливенския затвор, преди пет години бе направен ремонт за над 1 милион лева. 

Как изглежда сега единственото място за лишените от свобода жени в България, може да видите тук