Майката на убития студент Михаил: Правосъдие няма, от 10 години аз съм мъртва

Убийците на 25-годишния й син получиха съответно 10 и 4,5 години затвор

Снимка: bTV Media Group

Майката на убития студент Михаил: Правосъдие няма, от 10 години аз съм мъртва

Убийците на 25-годишния й син получиха съответно 10 и 4,5 години затвор

07:41 | 27 юни 2018 | Автор : Надежда Христова 150 15040 Снимка: bTV Media Group

На 30 септември 2008 г. 25-годишният Михаил Стоянов беше убит по особено жесток начин в Борисовата градина в София. Студентът по медицина бе пребит и удушен от Радослав Кирчев (по това време на ненавършени 18 г.) и Александър Георгиев (по това време на 20 г.), защото приличал на хомосексуалист. С юмрук срещу Михаил първи посегнал Александър, като счупил подезичната кост на студента. В побоя се включил и Кирчев. Две минути двамата притискали тялото и лицето на Михаил към земята, при което той се е задушил и издъхнал в страшни мъки. Според обвинението, убийците са участвали в група, която "прочиствала" Борисовата градина от гейове.

10 години по-късно делото приключи с решение на Върховния касационен съд - намаляване на наказанието на Георгиев от 15 на 10 години, а на Кирчев от 6 на 4,5 г. лишаване от свобода. Двамата вече са приведени в затвора.

Майката на убития Михаил - Христина Стоянова даде интервю единствено за Дир.бг, след като разбра за окончателните присъди на убийците на своя син.

- Как не ги е срам тези съдии..Как е възможно за умишлено убийство да дадат такава присъда... кучешка...За убийство на куче дават 6 години затвор, а за моя син, завършил медицина - 10 и 4,5 години. Срамота...Отделно делото за гражданския иск още не е приключило. Ние бяхме подали два иска от по 250 000 лева за всеки от обвиняемите, а първата инстанция разгледа само единия иск и присъди общо 250 000 лева за двамата. После Апелативният съд го върна, защото има неправомерно произнасяне.

Виж още Убийците, прочиствали Борисовата градина от гейове, влязоха в затвора

Мен парите обаче не ме интересуват. Присъдите ме интересуват, защото аз десет години се съсипах, а те са им дали такива малки наказания. И две години са им отчели като домашен арест и ще им ги приспаднат. Десет години минаха, а те досега се разхождаха по улиците, защото бяха с мярка за неотклонение "парична гаранция".

- Десет години продължи разследването и делото за убийството на сина ви. Има ли правосъдие?

Никакво правосъдие няма в България. Никакво. Бащата на единия подсъдим - Александър Георгиев е бизнесмен, пълен с пари. А аз от десет години вече не живея. От десет години съм мъртва. Ще заведа дело в Страсбург и съжалявам, че досега не го направих, а само давах пари на адвокати. Трима смених. В тази държава няма никакви закони. Малко са им затворите и са пълни, затова им дават тези малки присъди. Преди имаше смъртна присъда за убийство, когато не беше демокрация. А сега какво става? Малки деца започнаха да бият и да убиват. Ще го правят, то и аз щях да го направя, ако можех...Основният убиец на моя син е Александър. Когато са го нападнали, Михаил е помислил, че са го объркали с някого и ги е питал - "Защо ме биете? Какво съм ви направил?

Снимка: Bulphoto/Facebook

- Дойдоха ли при вас през тези десет години, за да ви кажат, че съжаляват?

- Не. Държаха се нагло през цялото време. И бащата на Александър Георгиев се държа гордо в съда...изпъчил се, все едно корона ще му дават, че е отгледал такъв син...Искам да го питам, ако беше моят син убил неговия, той как щеше да го понесе? Как щеше да живее? А този човек не дойде при мен, не да се извини, а да каже поне "Съжалявам". Че синът му и другият убиха едно дете на 25 години, което не е оказало никаква съпротива. Те са били пияни и са били цяла банда. Самият Александър признава, че е имало и други, но ги назовава с прякори. Записано е в СРС-тата. И един друг свидетел казва, че всяка седмица в Борисовата градина са се събирали над 30 души - нападатели и убийци. А Александър е организаторът на бандата.

Двамата ми сина отраснаха без баща, той почина, когато Михаил беше на 3 години. Аз успях и двамата да ги отгледам и да ги направя хора. Но най-много ми тежи, че големият ми син в началото на делото ми каза, че аз съм виновна, че Мишо беше убит. "Попита ме дали съм горда, че така съм ги възпитала - да са кротки и добри. Каза ми - когато трябваше да ни учиш да се бием, ти ни викаше - не правете така, дори да ви обиждат, подминавайте ги. И ние го правихме. А къде е сега брат ми?". Какво да отговоря?!?!

- Какво трябва да се промени?

- Първо си мислех, че не трябва да сме като на Запад. Но сега вече си мисля, че трябва да стане като в Америка. Трябва да си въоръжаваме децата, ако искаме да са живи. Да беше имал нещо Мишо, за да се защити...А сега, ще минат 5 години и аз сигурно ще срещна убийците на улицата...

ИЗБРАНО