Понятието "пол", според Конституцията, следва да се разбира само в неговия биологичен смисъл. Това записа в решение Конституционния съд. То е взето с 11 гласа "за", а против е бил само Георги Ангелов. Филип Димитров пък има становище по част от мотивите.

Делото беше образувано през март по искане на общото събрание на Гражданска колегия на Върховния касационен съд (ВКС), която от своя страна трябва да излезе със задължително тълкуване за това дали в България е допустима юридическа промяна на пола при транссексуалност. Върховните съдии искаха тълкуване как следва да се разбира понятието "пол", използвано в Конституцията, и има ли то смисъл, различен от биологичен пол.

Думата "пол" е употребена в Конституцията само веднъж - в чл. 6, който забранява дискриминацията по различни признаци, включително и по пол. Освен това тя обявява брака за доброволен съюз между мъж и жена и въвежда особена закрила на жената майка.

Стъпвайки именно на тези разпоредби през 2018 г. КС заяви, че Истанбулската конвенция противоречи на Конституцията. Още в това си решение съдът заяви, че "биологичният пол е детерминиран по рождение и е в основата на гражданския пол", "значението на гражданския пол при правното регулиране на социалните отношения (съпружество, родителство) изисква осигуряване на яснота, безспорност, стабилност и сигурност", "разбирането за брака като връзка между мъж и жена е вкоренено дълбоко в българското правосъзнание", а налагането (от Истанбулската конвенция) на "процедури, осигуряващи правно признаване на пол, различен от биологичния, е в разрез с Конституцията".

В този смисъл с днешното му решение на пръв поглед се продължава тази линия на тълкуване.

Според конституционните съдии съдържанието на конституционното понятие "пол" в неговия биологичен смисъл се вписва в правото на ЕС и представлява проявление на българската национална конституционна идентичност.

Традиционното бинарно разделяне на половете стои в основата на биологичната репродукция и възпроизводството на човешкия вид, пише в решението на КС. Съдиите смятат, че трябва да се отчита националната идентичност в различните й измерения, а освен това демографската обстановка в България не просто е кризисна, но в перспектива поставя под въпрос самото оцеляване на нацията.

Полът се определя от генетични фактори, наследени от родителите, и обуславя репродуктивното поведение на индивидите. Да се приеме обратното, би означавало по същество Конституционният съд по тълкувателен път да подмени съдържанието на конституционния термин "пол", който биологически се определя още към момента на зачеването, с "полова ориентация", т.е. с понятие, което по своята същност е социално конструирано и е свързано с вътрешното усещане на човека за полова принадлежност независимо от биологичните му белези, пише в решението на КС. Съдиите обаче отчитат и казуса с правния статус на транссексуалните лица, но според магистратите той се основава на научна преценка в повече от една област на познанието - биология, медицина, психология, социология, етика, право.

Половото самоопределяне може да е основание за промяна на вписания в актовете за гражданско състояние пол единствено в граничната хипотеза, при която поради отклонения от типичните комбинации на половите хромозоми лицето притежава отличителни полови белези и на двата пола и следователно половата принадлежност не е биологично детерминирана, пише в решението на съда.

Какво следва за транссексуалните?

На пръв поглед даденото днес тълкуване, че Конституцията разбира под пол само биологичния, предпоставя отрицателния отговор на въпроса пред върховните съдии - за това дали в България е допустимо транссексуален да промени юридически пола си. Предстои да видим как ще подходи Гражданската колегия на ВКС, която сега трябва да възобнови тълкувателното си дело, пише правният сайт "Лекс".

До 2019 г. нямаше спор дали юридическата промяна на пола е допустима, а по това какви са изискванията, за да бъде осъществена. Отначало колебанието беше дали трябва да се изисква транссексуалните да са претърпели операция, или е достатъчно да са провели хормонална терапия. После излезе решение, че те не могат да бъдат заставяни да претърпят хирургическа операция за модификация на тялото против тяхната воля, като предпоставка за промяна на вписания в акта за раждане пол, и преобладаващото изискване стана да са започнали хормонална терапия. Впоследствие върховни съдии приеха, че и агресивната хормонална терапия води до детеродна неспособност, т.е. осъществява състава на чл. 128 НК и също не може да бъде поставяна като изискване за юридическа промяна на пола.

Така до 2019 г., когато бяха постановени най-либералното и най-консервативното решение на ВКС по отношение на смяната на пола. На единия полюс застанаха съдиите Стоил Сотиров, Василка Илиева и Зоя Атанасова и директно от Европейската конвенция за правата на човека изведоха два критерия за промяна на пола: 1. медицински - наличие на състояние на транссексуалност и 2. сериозно и непоколебимо решение за биологично потвърждение на изпълняваната от лицето психична и социална полова роля. Същата година обаче Светла Димитрова, Геника Михайлова и Даниела Стоянова (на особено мнение) отрекоха въобще възможността да бъде променен нечий пол в актовете за гражданско състояние (те приеха, че е допустимо вписване на друг пол, само ако е допусната грешка).

По делото в КС постъпиха множество становища, в които бяха изложени различните полярни позиции за възможността за юридическо признаване на пол, различен от биологичния.