Бившият кмет на Трън оправдан, защото блъснал детето случайно
Присъдата обаче не е окончателна и може да се обжалва
Случайно деяние е инцидентът от 2015 година, при който тогавашният кмет на Трън Станислав Николов блъсна с джипа си 6-годишно дете пред местното училище - това става ясно от мотивите на Районния съд, с които миналия месец той беше оправдан.
Съдът се аргументира с повторната комплексна медико-автотехническа експертиза, която дава заключение, че Николов е имал видимост към детето в момент, когато се е движил с 15,5 км/ч. За да може да спре навреме обаче и да не последва удар, той трябвало да кара с около 5 км/ч., съобщи правният сайт "Лекс".
Инцидентът стана 13 ноември 2015 г. сутринта. Николов паркирал пред входа на училището, за да остави детето си. В същото време от улицата се задал училищният автобус, чийто шофьор видял джипа и спрял преди да стигне входа, за да го изчака да тръгне. В този момент малкият Ивайло Стоянов тичал сам към училище, защото майка му се върнала да вземе забравени учебници, а детето не я послушало, когато му казала да я изчака.
След като кметът тръгнал с автомобила си, водачът на автобуса също потеглил и в този момент момченцето се намирало на тротоара около задната му част. Той излязло на платното тичайки, в момента, в който джипът и рейсът тъкмо се разминали. Последвал тежкият удар - Ивайло бил ударен със задната част на автомобила, на който имало метални ролбари. След това Николов го качил и го закарал в болницата, където се наложи да бъде отстранени далакът и част от черния му дроб.
Около случая се разшумя, защото в продължение на година отговорност от Николов не беше търсена, тъй като според прокурорите в Трън престъпление нямало - детето само се е блъснало в кметската кола. В хода на разследването имаше и много обвинения към Николов, че е притискал и заплашвал свидетели. Главният прокурор Сотир Цацаров обаче нареди разследването да продължи в Перник, където прокурорите събраха доказателства и обвиниха кмета за причиняване на средна и тежка телесна повреда на Ивайло.
Пострадалият Ивайло
Според обвинението Николов е извършил три нарушения на Закона за движение по пътищата: не е изпълнил задълженията си да бъде внимателен и предпазлив към пешеходците, особено към децата, при приближаване на място, където на пътя или в близост до него се намират деца, да намали скоростта, а при необходимост и да спре, и също да намали и при необходимост да спре, когато приближи спиращ, спрял или потеглящ автобус със знак, че превозва деца.
Прокуратурата поиска от съда да наложи на Николов условна присъда от 1 година и половина затвор.
В мотивите си обаче съдът описва защо бившият кмет не е извършил нито едно от описаните нарушения. От показанията на свидетелите се установявало, че в този момент в района на инцидента не е имало деца. От автобуса не са слизали деца, тъй като той не е отварял врати. Освен това Николов нямало как да забележи Ивайло зад автобуса и да предвиди, че е там, за да възникне негово задължение като шофьор да съобрази, че до пътното платно има дете. Въпреки, че на мястото е имало и знак, предупреждаващ за внезапна поява на деца, магистратите вземат предвид, че той - (А19), е от категорията на предупредителните, от което следва, че не е нарушил закона.
Същият извод се прави и на база заключението на експертите за скоростта от 15,5 км/ч, поради което бившият кмет нямал техническа възможност да спре в момента, в който за пръв път е имал видимост към детето.
"Подсъдимият е съобразил движението си с възприятията, които е имал и преценката си за предвидими препятствия. Той не е предвиждал, като не е имал и такова задължение, че е възможно на инкриминираното място да притича дете. Противният извод би бил налице, ако се касае за пешеходна пътека и пресичане на пешеходен светофар", се казва в мотивите на съда.
В тях се изтъква още, че макар да са настъпили общественоопасни последици, в такива случаи се прилага Тълкувателно решение №28/1984 г., според която водачът не носи отговорност.
"Когато един водач е изпълнил предписанията на правилата за движение досежно скоростта, но не е могъл и не е бил длъжен да предвиди и да предотврати настъпването на общественоопасните последици, той не следва да носи отговорност, тъй като е налице случайно деяние по смисъла на чл. 15 от НК", пише в това решение.
Според магистратите случайното деяние изключва и небрежността.
Присъдата не е окончателна и подлежи на обжалване и протест пред Окръжния съд в Перник.