Защо не бива да вярваме на тези думи на Тръмп

Казаното ще издържи само до следващия туит

Снимка: БТА

Защо не бива да вярваме на тези думи на Тръмп

Казаното ще издържи само до следващия туит

17:37 | 6 февруари 2019 | Редактор: Михаел Книге, "Дойче веле" 24 3402 Снимка: БТА

В речта си за състоянието на съюза Доналд Тръмп изрече неща, които истинският Тръмп не мисли. Затова и ние не бива да вярваме на думите му. Те ще издържат само до следващия му туит, пише в коментара си в "Дойче веле" Михаел Книге.

Тръмп

И този път Доналд Тръмп бе решил да се придържа към ръкописа на речта си - както беше и при първата му реч за състоянието на съюза преди 1 година и при първото му представяне пред двете камари на американския Конгрес през 2017 година. Затова и казаното от него звучеше така, както звучат и всички останали речи за състоянието на съюза, а не както сме свикнали да говори Тръмп - спонтанно и извън протокола.

Но и Конгресът днес е друг: след междинните избори демократите вече имат мнозинство в Камарата на представителите, а републиканците на Тръмп контролират вече само Сената, както се контролираше и самият Тръмп в своето обръщение: той не обиди никого, не заплаши никоя държава с военна интервенция, нито дори обяви извънредно положение, за да може и без одобрението на Конгреса да наложи искането си за изграждане на стена по границата с Мексико. Президентът дори не спомена нито веднъж "Америка на първо място" и "Да направим Америка отново велика".

Вместо това, централното послание на Тръмп гласеше: в името на националното единство да сложим край на междупартийните окопни войни. Но Тръмп нямаше да е Тръмп, ако не беше намерил начин как все пак да каже нещо и за мигрантите без документи, за лошия Иран или за стиснатите партньори от НАТО.

Край на застоя

Тръмп призова конгресмените и сенаторите да преодолеят политическия застой, да засипят окопите, да излекуват старите рани и да възродят "духа на компромиса и сътрудничеството". Само ако е единна, Америка можела да преодолее сегашното си разделение. Само с общи усилия можело да се решат проблемите на милиони американци: да имат достъп до здравна помощ или работа, от която да живеят.

И Тръмп е прав: вярно е казаното от него, че само чрез взаимодействие и взаимни компромиси може да бъде преодоляно разделението на страната. Или пък че надпартийното съгласие е предпоставка за решаването на тежките проблеми с миграцията, остарялата инфраструктура, скъпата и недостъпна здравна система и много други.

Най-големият общ делител

Само че досега не сме видели Тръмп в ролята на обединител, точно обратното: той е последният човек, който се вълнува от това дали ще бъде постигнат честен компромис. През първата половина от мандата му научихме, че за "човека на сделките" Тръмп не съществува такова нещо като баланс на интереси или надпартийни решения. Практически самият той е с по-голям принос за разделението на страната от непосредствените му предшественици. По информация на "Ню Йорк Таймс", Тръмп е канил на частна вечеря няколко телевизионни водещи, на която яростно е нападнал някои от водещите демократи като Чък Шумър, Джо Байдън и Елизабет Уорън. А това никак не пасва на прокламираното от него единство.

Прекрасен пример за това, че Тръмп всъщност не е човек на компромисите, е спорът му с демократите около законопроекта за федерален бюджет. За да принуди демократите да включат в него и пари за неговата "голяма, хубава стена", той рискува страната да изпадне в най-продължителното в историята си спиране на работата на федералните власти - с всички негативни последици от това за милиони американци. Тръмп винаги се е опитвал да налага волята си - и преди като бизнесмен, и сега като президент. За него е важно единствено да е победител - без значение на каква цена.

До следващия туит

В този смисъл нещо не се връзват топлите му думи в неговата реч за състоянието на съюза. Хората, които са писали тази реч, са постъпили умно, включвайки в нея няколко думи за това, че никога преди в американския Конгрес не е имало повече жени, отколкото днес. И човек би могъл да се полъже и да изтълкува тези - достойни за един президент - думи като повратен момент в неговото управление.

Вярно е, че надеждата умира последна. Но също така и не бива да си правим някакви генерални изводи от една единствена реч. От всичко, което сме научили дотук за Тръмп, трябва да кажем, че в тези речи за състоянието на съюза не се изявява истинският Тръмп. Не е истинският Тръмп този, когото виждаме да произнася умерени речи и телевизионни обръщения, а онзи, който ни говори от Туитър. Също и сърцераздирателният му призив за постигането на надпартийни компромиси ще издържи само до следващия му туит.

ИЗБРАНО