За какво са й на Турция руски зенитно-ракетни комплекси?

Решението на Анкара за С-400 е продиктувано от политически съображения, а не от военна необходимост

Снимка: Wikimedia

За какво са й на Турция руски зенитно-ракетни комплекси?

Решението на Анкара за С-400 е продиктувано от политически съображения, а не от военна необходимост

14:22 | 27 май 2019 | Редактор: Станислав Иванов, в. "Независимая газета", 27 май 2019 г. 43 15750 Снимка: Wikimedia

Една страна купува от друга комплект отбранителни оръжия, за да брани въздушното си пространство - тук няма нищо ново. Вече от няколко месеца обаче Вашингтон се опитва в ултимативна форма да принуди турското ръководство да откаже сделката. Защото не бивало страна членка на НАТО да се обвързва с каквито и да било военнотехнически споразумения с Русия.

Мнозина политици и политолози внушават на масовата публика, че едва ли ще има нова "студена война", но всъщност стратегическата стабилност в света се изправя пред все по-сериозни изпитания. Постигнатите някога договори между САЩ и Русия и споразуменията за съкращаване на ракетно-ядрените и други оръжия са на ръба на провала, те трябва да бъдат осъвременени, а срокът им - удължен. Редица фактори налагат Русия да реагира - модернизацията на оръжейните системи на САЩ, разширяването на НАТО в източна посока, разполагането на американски военни обекти в Европа и създаването на европейска ПРО, ограничителните санкции на Запада и т. н.

При това положение покупката на зенитни ракетни комплекси (ЗРК) С-400 от Турция се разглежда от Вашингтон и Брюксел едва ли не като предателство. САЩ настояват да бъде анулирана с формалния аргумент, че руските ЗРК били уж несъвместими със стандартите на НАТО и можело да породят проблеми със сигурността във въздушното пространство на алианса. "Към края на първата седмица от юни 2019 г. Анкара трябва да анулира многомилиардната сделка с Русия и вместо нея да купи американски системи за ПРО "Пейтриът", в противен случай я заплашва изключване от проектопрограмата за съвместно със САЩ производство на изтребители бомбардировачи Ф-35, американски ограничителни санкции и съответната реакция от страна на НАТО", заяви Държавният департамент.

Турските власти засега не се огъват пред шантажа на Вашингтон; има данни, че дори са изпратили пилотна група военнослужещи за обучение в Русия. Все още обаче е рано да се говори, че Анкара е взела окончателно решение за С-400. Под натиска на САЩ, или ако получи по-изгодна оферта от съюзнички в НАТО, Реджеп Тайип Ердоган може и да разтрогне сделката.

Решението на Анкара за С-400 не бе мотивирано от военна необходимост, а продиктувано от политически съображения. Президентът на Турция се опита да извлече максимални дивиденти от противопоставянето между Москва и Вашингтон и да изгради в страната си един вид алтернатива на натовските системи за ПВО.

Днес във въздушното пространство на Турция няма що-годе сериозни потенциални или вероятни противници измежду съседните държави. През последните години турските ПВО и ВВС и сателитите им от сирийската въоръжена опозиция и радикалните ислямистки групировки свалиха едва няколко самолета, хеликоптера и дрона от ВВС на Сирия и на Русия. Последвалите договорености между Анкара и Москва за сътрудничество в рамките на процеса от Астана и подялба на сферите на влияние в Сирия сведоха до нула възможността за нови нарушения на турското въздушно пространство от страна на сирийските или руските ВВС. Пък и трудно бихме предположили, че Анкара ще дръзне да използва С-400 срещу страната доставчик на тези ЗРК или срещу регионалния й съюзник в Дамаск.

Конкуренцията и съперничеството на Анкара с Техеран в борбата за лидерство в мюсюлманския свят, за влияние в Сирия и региона едва ли може да предизвикат открит въоръжен конфликт между тях. Властите в Турция и в Иран преценяват реално силите си и разбират, че открит въоръжен конфликт би могъл да доведе до смяна на управляващите режими и на местните елити. Анкара и Техеран ще се ограничат най-вероятно с подкрепа за противоборстващите сили в Сирия, предпочитайки и занапред да водят там прокси-война с ръцете на своите сателити (радикалните сунитски и съответно шиитски групировки).

Съществуващото и до днес напрежение в турско-гръцките отношения заради нерешения кипърски конфликт също не налага това направление да бъде укрепено със ЗРК С-400, тъй като Гърция е съюзничка на Турция в НАТО. Едва ли е необходимо въздушното пространство на Турция да бъде защитавано и откъм Грузия или Армения. Тбилиси е сигурен партньор на Анкара в региона, а Ереван е съюзник на Русия и член на ОДКС (Организацията на Договора за колективна сигурност).

Остава само конспиративната версия: Ердоган цели да се защити от евентуални нови опити за въоръжен преврат. Регионалните избори в страната показаха нарастващото недоверие на повечето хора в Турция към управляващата Партия на справедливостта и развитието (ПСР) и лично към Ердоган. ПСР претърпя загуби в двата центъра на местния политически живот - в Анкара и Истанбул. Затова, хипотетично погледнато, Ердоган може да разположи тези ЗРК край въздушните бази на турските ВВС, за да изключи възможността от неразрешено излитане на бойни самолети. Част от зенитните комплекси може би се предвижда да прикриват Анкара и президентския дворец. Ердоган се надява С-400 да се окажат по-сигурни от "Пейтриът", наложи ли се да отразяват атаки на турски пилоти, обучени от американски инструктори и при това летящи със самолети американско производство.

Не бива да забравяме, че дори властите в Турция да одобрят сделката окончателно, ще се наложи турското военно командване и заинтересованите ведомства в Русия да вложат доста време и сериозни усилия, за да бъдат поставени С-400 на бойно дежурство и да се използват успешно дълго време след това. Няма да е много лесно и създаването на условия за настаняване и обучение на турските военни, изпращани на курсове в Руската федерация.

Става ясно, че дори при положително решение за покупката на руски С-400 от страна на Анкара ще трябва турските и руските власти да положат значителни усилия, за да бъде осъществено и технически подсигурено това безпрецедентно от политическо и военно гледище споразумение по линия на военнотехническото сътрудничество. Дано не се повтори историята с руските самолети Сухой Суперджет-100, когато поради липса на резервни части и сервизна поддръжка скоро се наложи мексиканска компания да разглоби съвсем изправни лайнери от този тип, за да ремонтира излезлите от строя. От 22-те бройки, купени от Мексико в Русия, към средата на 2019 г. остават в експлоатация само 15. Затова на практика всички европейски въздушни превозвачи (Ирландия, Белгия, Словения и т. н.) се отказаха да купуват и експлоатират подобни машини. Под предлог че конструкцията на Суперджет включва елементи американско производство, Вашингтон блокира и доставките на такива самолети в Иран.

ИЗБРАНО