Военната хунта, завзела властта след преврата в Нигер, сформира правителство, съгласно указ на новия лидер на страната, генерал Абдурахаман Чиани, прочетен през изминалата нощ по националната телевизия, предаде Франс прес.

Кабинетът се състои от 21 министри. Съставянето му бе обявено точно преди ключовата среща днес в Абуджа на Икономическата общност на западноафриканските държави (ЕКОВАС), която ще бъде посветена именно на ситуацията в Нигер.

Начело на правителството е назначеният в понеделник за премиер бивш министър на финансите Али Махаман Ламин Зейн. Министри на отбраната и на вътрешните работи съответно са генерал Салифу Моди и генерал Мохамед Тумба, които са членове на завзелия властта в страната Национален съвет за защита на отечеството (НСЗО), предава БТА.

Това правителство представлява утвърждаване на военния режим след свалянето на демократично избрания президент Мохамед Базум на 26 юли и изглежда като знак на неподчинение към лидерите на ЕКОВАС, които заплашиха с възможна военна намеса в Нигер, отбелязва АФП.

На срещата в Абуджа се очакват "важни решения", съобщи регионалната организация. ЕКОВАС потвърди, че предпочита дипломатическите средства за възстановяване на конституционния ред в Нигер, но същевременно поддържа заплахата си от използване на сила за възстановяване на поста на президента Базум.

Регионалният блок е смятан от военната хунта в Ниамей за "маша" на Франция - бившата колониална сила, която стана основна мишена на хунтата, откакто пое властта.

Франция беше обвинена, че вчера сутринта неин военен самолет, излетял от съседен Чад, е нарушил въздушното пространство на Нигер, затворено от неделя, и че е "освободила терористи". Франция незабавно отхвърли тези обвинения.

Кризата в Нигер поставя САЩ в "трудна ситуация", тъй като лидерите на преврата отказват да отстъпят, коментира американският в. "Хил". Вестникът отбелязва, че военният преврат в страната заплашва да въвлече региона в по-широк конфликт и да застраши ключовото партньорство на САЩ в областта на сигурността в Западна Африка, където нестабилността поражда все повече терористични заплахи.

Лидерите на страните от Икономическа общност на западноафриканските държави (ЕКОВАС) ще се срещнат днес, за да обсъдят ситуацията в Нигер и евентуалните си по-нататъшни действия, след като предводителите на превратаджиите не промениха курса си до изтичането в неделя на срока на ултиматума, даден от ЕКОВАС за връщането на власт на демократично избрания президент Мохамед Базум.

ЕКОВАС може да наложи икономически санкции или да изпрати военни сили в размирната страна, където лидерът на хунтата Абдурахман Чиани се обяви за лидер на Нигер след свалянето в края на миналия месец на президента Базум.

Кризата би могла да промени глобалния баланс на силите в региона, тъй като Нигер е ключов съюзник на Вашингтон и там са разположени 1100 американски военнослужещи, които са обучени предимно за борба с тероризма, прогнозира американският вестник.

Заместник-говорителката на Пентагона Сабрина Сингх каза, че САЩ са преустановили военната си дейност и обученията в Нигер, докато не бъде намерено "мирно решение" на конфликта, но изтъкна, че не се планира изтегляне от страната. Говорител на ООН каза преди два дни, че световната организация също подкрепя дипломатическия път и е в контакт с ЕКОВАС за намиране на решения.

Въпреки това Чиани отхвърли опитите за посредничество за намаляване на напрежението, отбелязва в. "Хил".

Военният управник твърди, че е завзел властта от демократично избрания президент на Нигер, за да се справи с икономическа несигурност и с тлеещото насилие, макар че според наблюдатели причината за преврата може би е свързана с намерението на Базум да отстрани Чиани от поста му.

Според Даниел Ейсенга, научен сътрудник в Центъра за стратегически изследвания на Африка към Националния университет по отбрана във Вашингтон, който се финансира от Пентагона, Чиани вероятно разбира, че преговорите в този момент ще доведат до свалянето му от власт.

Затова военният лидер "изчаква", за да види дали ще успее да запази властта си и да преживее икономическите санкции, смята Ейсенга. Тези санкции обаче могат бързо да доведат до значителни съкращения на заплатите на военните, което ще подкопае ключовия му източник на подкрепа, коментира той за вестника, цитира го БТА.

В ЕКОВАС членуват 15 държави от Западна Африка, включително Нигер.

Общността има несигурен опит, що се отнася до опитите ѝ за възстановяване на реда в страни, въвлечени в конфликти, като икономическите санкции обикновено не помагат за разрешаването на кризите, отбелязва в. "Хил". Регионалната общност е използвала сила за възстановяване на реда и преди, за последно в Гамбия през 2017 г., след като управляващият президент не успя да се оттегли след изборно поражение. Присъствието на войски на ЕКОВАС тогава облекчи инцидента без сблъсъци. Минали намеси на ЕКОВАС се асоциират с насилие, се казва в анализа на вестника. В Либерия, по време на гражданската война през 1990 г., войските помогнаха за възстановяването на реда, но също така бяха обвинени в нарушаване на човешките права.

Проблемът се усложнява и заради коалиция от военни хунти в Западна Африка. Четири от страните от ЕКОВАС се управляват от самопровъзгласили се военни лидери и членството им е замразено.