Венецуела на прага на гражданска война

Вчера въоръжени лица нападнаха армейски склад във Венецуела. По всичко изглежда, че венецуелската криза навлиза във все по-активна фаза на противопоставяне.

Shutterstock

Венецуела на прага на гражданска война

15:07 | 7 август 2017 63 324 Shutterstock

На страната на управляващите чависти (последователи на идеите на Уго Чавес) в момента все още е по-голямата част от армията. Както и значителна част от по-бедните социални слоеве, които бяха бенефициенти от икономическата политика на чавистите по времето, когато цените на нефта бяха високи и правителството можеше да си позволи разточителна социална политика.

Срещу левите последователи на Чавес и сегашния президент Мадуро са по-голямата част от политическия спектър - десните сили и мнозинството от средната класа.

Вчерашното нападение срещу армейския склад маркира ожесточаване на противоречията между двата лагера във Венецуелското общество и поставя страната пред съвсем реална опасност от гражданска война.

Какви биха могли да бъдат вариантите за развитие на обстановката в тази латиноамериканска страна.

Те са основно три:
Първият: запазване на сегашното нестабилно статукво за дълъг/неопределен период.
Малко вероятен вариант. Практически той се реализира вече няколко години и съдейки по последните събития, вече се изчерпва - за добро или по-скоро за лошо.

Вторият: Рязко влошаване на ситуацията, с масивни кръвопролития или някаква външна намеса. Изглежда все по-възможен.

Третият: цивилизовани избори и предаване на властта на спечелилите.

За съжаление този вариант също е малко вероятен, тъй като при едни евентуални избори чавистите ще загубят, както се случи на предишните избори, при които те са малцинство в парламента.
Точно затова Мадуро организира изборите от преди седмица за "национална асамблея" с правила, предварително гарантиращи победата му и това показва категоричното нежелание на Мадуро да играе по правилата на демокрацията.

Какво може да очаква латиноамериканската страна при една пълномащабна гражданска война?

Нищо добро.

Както показват няколко аналога от миналия век, гражданските войни са по правило, ако не по-кръвопролитни, винаги по-дълбоки и с по-трайни последици за вътрешната тъкан на обществото от междунационалните конфликти. След такова събитие, отчуждението вътре в обществото е дълбоко и по правило - за няколко поколения.

Съвсем накратко няколко примера от последните сто години.

- Руската гражданска война. Продължителност - няколко години. Завършва с изгнание на милиони от победените прослойки на обществото, смърт, разрушения и дългогодишни репресии.

- Китай. Войната на Мао с Гоминдана. Още по-продължителна, приключва след милиони жертви и прогонване на победените на един остров (Тайван).

- Испания. Няколко години на ужасни зверства и от двете страни, намеса на външни сили, победа на франкистите. Трудното помирение идва едва след половин век, с предаването на властта на Хуан Карлос.

- Чили. Бърза победа на превратаджиите на Пиночет, установяване на някаква стабилност на цената на няколко хиляди жертви и масирано прилагане на жестоки репресии спрямо победените.

- Куба. Победа на левите на Кастро. Резултат - милиони бегълци към Флорида и изолирана за повече от половин век страна

Колкото и любопитно да е, има и един положителен пример. Той се намира сравнително близо до Венецуела и е в страна с еднакъв език и близък манталитет: Никарагуа.

Помним кървавата гражданска война между сандинистите и т. нар. "Контри". Гражданската война завърши с победа на сандинистите.

Трябва да се признае както разумът в постъпките на Ортега, така и на неговите политически противници. Той управлява няколко години, проведе свободни избори, загуби ги, но след няколко години сандинистите отново взеха властта след избори и управляват и в момента.

Това би бил отличен вариант за Венецуела, но... между двете държави има съществена разлика: Никарагуа няма петрол, а Венецуела разполага с огромни доказани запаси, едни от най-големите в света след Близкия Изток и Русия, с което се превръща в апетитна зона за интерес на една голяма световна икономика.

Ще имат ли смелостта и волята венецуелските политици да последват пътя на Никарагуа или ще потопят страната в кървав и продължителен конфликт, ще имаме възможността да наблюдаваме в следващите дни и месеци, когато без съмнение, Венецуела ще бъде честа тема на световните медии.

Какво се случва

Все още се издирват част от хората, извършили нападение срещу военна база в северната част на Венецуела, където според президента социалист Николас Мадуро армията е отблъснала "терористична атака", съобщи Франс прес, цитирана от БТА.

Мадуро заяви вчера в ефира на обществената телевизия, че двайсетина мъже са извършили нападение рано сутринта. По думите му двама от нападателите са убити и осем - заловени. Сред убитите и заловените има един офицер и девет цивилни.

Боевете са продължили около три часа, допълни Мадуро и подчерта, че това не е военен "бунт", а "терористична атака".

Според министъра на отбраната Владимир Падрино, задържаните са признали, че били вербувани от "крайната десница" във Венецуела, която била "в контакт с чужди правителства".

Падрино каза, че силите за сигурност още издирват част от групата. Генерал Хесус Суарес Чурио каза, че операцията била "финансирана от десницата и нейните сътрудници, и от северноамериканската империя". Председателят на парламента и говорител на опозицията Хулио Борхес поиска да се изясни истината около случилото се и отхвърли всякакъв "лов на вещици".