Кримските татари напомниха вчера, че искат на полуострова да бъде създадено тяхно етническо автономно формирование. Те настояха да се възстановят историческите названия на селищата в Крим и да се уреди с нови закони повишено представителство на кримските татари във властта, пише "Комерсант", цитиран от БТА.

Руският вестник обобщава резолюция, приета вчера от траурен митинг на кримските татари по повод 70-ата годишнина от депортацията им от Крим по нареждане на Сталин. Проявата бе компромис между етноса и новите руски власти на полуострова, анексиран от Москва.
Републиканското ръководство забрани митинг в центъра на местната столица Симферопол, защото се опасявало от провокации.

В крайна сметка бе постигнат компромис - на кримските татари бяха разрешени малобройни акции край паметници на жертвите от депортацията и общокримски митинг молебен в предградие на Симферопол, посочва изданието.

Край местна джамия "се събраха стотици хора със знамена, на които личеше родовият герб на кримската ханска династия. Ексцесии нямаше. Гласувана бе резолюция - да се признае депортирането на татарите за геноцид".

Всекидневникът напомня, че на среща с пратеници на кримските татари руският лидер Владимир Путин заяви на 16 май, че кримскотатарският народ не бива да стане разменна монета в споровете между Русия и Украйна.

"Трудно бихме си представили силовите структури да разпъждат демонстрации след думите на президента", пояснява "Комерсант".

Взетите превантивни мерки обаче предизвикаха "предсказуема реакция" в Киев - бившия господар на анексирания полуостров, отбелязва "Независимая газета".

"Приканваме международната общност да сложи край на руската агресия срещу Украйна, да подкрепи кримските татари, озовали се в крайно трудно положение в окупиран Крим", цитира вестникът изявление на украинското външно министерство.

Конфликтът с кримските татари е твърде характерен за Русия симптом. Този конфликт се дължи на характерния за днешен Кремъл подход към всички малцинства, твърди "Ведомости", цитиран от Би Би Си и БТА.

Кремъл не допуска мисълта, че е възможно етническите, религиозните и социалните групи да бъдат самостоятелни действащи лица в обществения живот. "Те могат да бъдат само инструменти, могат да бъдат "използвани", да бъдат "разменна монета" или каквото щеш, само не и народ, който се стреми да живее посвоему", обяснява вестникът в редакционен коментар.

Кремъл явно не разглежда дейността на кримските татари като солидарна народна борба за правата им - според Москва враждебни външни сили използват кримските татари с някакви вредителски цели, предполага "Ведомости", свързвайки този начин на мислене с "принципи от дейността на тайните служби".

"В страх пред авторитетите в обществото властите се опитват да привлекат (да подкупят) някои, да дискредитират други, да изтласкат трети от публичното поле. Да раздробят активните групи, да подменят ценностите с материални интереси", констатира изданието.

В рамките на тази логика самостоятелните действия, защитата на собствени ценности се смятат за нещо антидържавно, плод на интриги на враждебни сили. Точно затова конфликтът с кримските татари избухна веднага след присъединяването на Крим към Русия.

"Този и други подобни конфликти ще останат нерешени, докато чекистката логика в отношението към обществото остава неписана идеология на Кремъл", прогнозира "Ведомости".