Причината е в това, че днешните битки са част от 40-годишен конфликт на турската държава с кюрдите. Това анализира в статия "Зюддойче цайтунг".

Министърът на външните работи на Турция Мевлют Чавушоглу използва в едно свое изказване формулировка, позната ни от времето на конфликтите в разпадаща се Югославия.

Той определи властта на кюрдските въоръжени отряди в провинция Африн на Сирия като "етническо прочистване", чиито жертви са арабите и онези кюрди, които не споделят марксическата идеология. Турската опозиция изцяло подкрепя военната намеса на правителството в Сирия. Дори главата на Арменската църква в Истанбул пожела успех на турската армия.

Това дава възможност на Анкара да преследва своите национални интереси, така ,както ги разбира. Всъщност, турската държава не би трябвало да се страхува от сирийските кюрди, ако беше изгладила отношенията си с кюрдите, които живеят в самата Турция.

Но прокюрдската партия получи толкова много гласове, че застраши в парламента абсолютната власт на Ердоган Затова днес всички ръководители на прокюрдската партия са в затвора, а кюрдската работническа партия извърши серия от терористични нападения и противопостави своя национализъм на турския.

Гражданската война в Сирия даде на сирийските кюрди автономна територия, която те ще защитават с всички сили. Даже ако турската армия успее да създаде 30-километрова буферна зона по границата си със Сирия, тя трябва да остане там, за да брани постигнатото.

Възможно е точно такава да е и скритата цел на Ердоган-да остане в Сирия, за да има повече тежест при разпределение на ролите в следвоенната ситуация в тази страна. но това прави действията на Анкара проблематични за съюзниците й.