Седмица преди първия тур на президентските избори във Франция (на 10 април) френският президент Еманюел Макрон проведе първия и последен голям предизборен митинг - проява, помрачена донякъде от критики, дошли от Полша по адрес на Франция и от наскорошните разкрития, свързани с американска консултантска фирма.

В концертната и спортната зала "Арена" в Нантер, край Париж, снощи Макрон проведе няколкочасов предизборен митинг пред около 30 000 свои привърженици. Проявата беше истинско предизборно шоу с музика и фойерверки и ликуващо множество.

Досега зает с френското ротационното председателство на ЕС и с посредническите усилия за постигане на мир в Украйна, Макрон почти не отдели внимание за предизборни прояви. Така че онова, което той каза в речта си снощи, продължила над два часа, беше първата и единствена възможност да се чуят неговите предизборни обещания и равносметката му за неговия петгодишен първи мандат.

Макрон обяви кандидатурата си за президентските избори в началото на март, като изпрати писмо до регионалните френски издания. После във френските и западните медии бе широко коментирана и неговата предизборна програма. Основни пунктове от нея той повтори и на митинга снощи.

Макрон започва двучасовото си предизборно слово с изброяване на постигнатото от неговото правителство и с обещания за създаване на работни места в болниците и старческите домове. Конкретно той спомена назначаване на допълнителни 50 000 души в отрасъла, а в системата на старческите домове ще бъде затегнат контролът след скандал със злоупотреби в тези социални заведения, предаде ДПА.

Вижте снимки от предизборната проява >>

Всичко това се тълкува като опит за привличане на левоцентристките избиратели да застанат на негова страна, отбелязва Ройтерс. Според социолозите те именно могат да се въздържат от гласуване и това да повлияе на изборите. Макрон обеща и допълнителни инвестиции за подобряване на здравния и образователния сектор като цяло, посочва ДПА.

За настоящата година, чието начало вече бе белязано от увеличение на цените на продуктите и горивата заради войната в Украйна, Макрон обеща: "Нашият проект за 2022 г., ще е солидарност и социален прогрес", предаде ДПА. "Французите, които работят, не трябва да харчат, цялата си заплата за пазаруване и пълнене на резервоара си с бензин. Това е несправедливо", подчерта той.

После той подчерта, че работещите хора би трябвало да получават така наречените покупателни бонуси, които да са освободени от данъци. Бонусите ще бъдат до 6000 евро и би трябвало да бъдат получени до лятото, допълва ДПА.

Макрон каза, че има перспектива и за повече пари за самонаетите. Той обеща да увеличи помощите и за самотните родители.

Освен това той припомни, че неговото правителство вече е отделило 20 милиарда евро за овладяване на цените на природния газ и на електричеството.

Но Макрон припомни на избирателите, че французите ще трябва да работят повече, за да платят за всички обещани от него мерки, защото той отказва да увеличи данъците и държавния дълг, достигнал по време на пандемията до 102 процента от БВП, отбелязва Ройтерс.

"Няма пари, които ще се появят ей така чрез магия за финансиране на всичко това", посочи Макрон, предаде Франс прес. "Трябва да работим повече и по-дълго, защото живеем по-продължително", допълни той, цитиран от Франс прес.

С тези коментари президентът влезе в сблъсък с претендентите за президентския пост, обещаващи да намалят пенсионната възраст на 60 години. "Не вярвайте на онези, които ще намалят пенсионната възраст на 60 или на 62 години и които казват, че нещата ще са наред. Това не е вярно", предупреди той, цитиран от Ройтерс. Макрон подчерта, че в бъдеще минималната пенсия за онези, които са работили през целия си живот, трябва да бъде 1100 евро, посочват световните агенции. Сега минималната пенсия е 700 евро, припомня Асошиейтед прес. Президентът обаче припомни, че възрастта за пенсиониране ще бъде прогресивно вдигната от 62 на 65 години до 2032 г., припомня Франс прес.

В началото на речта си Макрон освен това предупреди сънародниците си, че на изборите има риск от неприятна изненада в стил резултата от референдума за Брекзит, отбелязват Ройтерс и телевизия "Франс 24". Това беше опит от негова страна да бъдат убедени онези, които все още не са решили дали да гласуват, да го направят, коментират двете медии. "Гледайте какво стана с Брезкит и с много други избори. Онова, което изглеждаше невероятно, се случи наистина. Нищо не е невъзможно. Опасността от екстремизма е достигнала нови висоти, защото в последните месеци и години, омразата, алтернативните истини се превърнаха в нещо нормално", предупреди Макрон.

На митинга присъстваха и бивши премиери от левицата и десницата, посочва Ройтерс, без да цитира имена.

По средата на предизборната проява Макрон прояви и романтизъм и се обясни в любов на съпругата си Брижит пред десетките хиляди привърженици. Президентът първо благодари на родителите си, които също бяха в залата. Но после приветства човека, който е най-важен за него, "който му дава най-много неща в това уникално приключение каквото е животът", след което спомена името на Брижит. Тогава привържениците на Макрон аплодираха бурно, докато Брижит му изпрати въздушна целувка, а той й отговори по същия начин, отбелязва ДПА.

Привържениците на президента цяла вечер скандираха, че искат той да е начело на страната за още пет години. Докато отекваха обаче техните викове в залата, полският вицепремиер Ярослав Качински разкритикува Германия и Франция, че поддържат прекалено близки връзки с Русия в контекста на войната в Украйна. Той заяви това в интервю за германския вестник "Велт", публикувано днес и цитирано от Франс прес. "Германия, подобно на Франция, е много благоразположена към Москва", каза Качински, който е и лидер на управляващата полска партия "Право и справедливост".

Предизборната кампания на Макрон на финалната права бе белязана и от историята, станала известна като "Аферата Маккинси". Това е името на американската консултантска компания, наета да съветва френското правителство по време на ваксинационната кампания срещу Ковид-19 и по други политики. Доклад на френския Сенат разкри миналата седмица, че консултантската компания не е плащала данък върху корпоративните печалби във Франция от най-малко 2011 г., а вместо това е използвала система за данъчни оптимизации чрез базирана в Делауер компания-майка. Други консултантски компании също са съветвали правителството по въпроси, като жилищната реформа, политиката за предоставяне на убежище и други мерки. В доклада на Сената се посочва, че тези фирми са спечелили по-малки приходи във Франция, отколкото във Великобритания или Германия и се отчита, че разходите, направени за външни консултанти са били по-високи при управлението на консервативния президент Никола Саркози, отколкото при Макрон. Но в се пак се констатира, че държавните разходи по сключване на подобни договори с външни консултанти са се увеличил в последните три години въпреки смесените резултати от това сътрудничество, посочва Асошиейтед прес.

Всички тези разкрития помрачиха кампанията на Макрон в навечерието на първия тур. Към това трябва да се допълнят и някои от планираните реформи в предизборната му програма, като увеличаване на пенсионната възрат, които също допринесоха той да загуби почва в социологическите допитвания.

Всичко това се отразява позитивно на крайнодясната лидерка Марин Льо Пен. Допитванията показват, че тя и Макрон ще отидат на втория тур, но там преднината на Макрон ще бъде по-малка в сравнение с отпреди пет години. По същото време през 2017 г. Льо Пен имаше 40-41 процента в допитванията за втория тур, а днес тя получава 46-47 процента, което е истински напредък, посочви пред телевизия "Франс 5" политологът Жером Фурке.

А благодарение на полемиста Ерик Земур, който пък е още по-крайнодесен от нея, Льо Пен изглежда повече като кандидат на мейнстрийма, отбелязва телевизия "Франс 24".

Иначе първият тур на изборите се очертава да бъде катастрофален за десноцентристите от "Републиканците". Тяхната кандидатка Валери Пекрес сега се бори със Земур за четвъртото място.

Кандидатката на социалистите и кметица на Париж Ан Идалго вероятно ще получи пък едноцифрен резултат. Така че надеждата на левицата е в Жан-Люк Меланшон, крайнолевия кандидат, който според социолозите ще бъде на трето място на първия тур, но няма шансове да стигне до втория тур, посочва "Франс 24".