Британският министър-председател Риши Сунак и германският канцлер Олаф Шолц осъдиха неотдавнашните опити за "подкопаване на демокрацията, мира и стабилността" в Нигер, се казва в изявление на кабинета на британския премиер, предаде Ройтерс.

"Министър-председателят и канцлерът Шолц обсъдиха тревожната ситуация в Нигер", заяви говорител на британското правителство, след като военна хунта свали от власт демократично избрания президент Мохамед Базум, неговото правителство и затвори границите за пътнически полети.

Страната стана седмата поредна страна в Западна и Централна Африка, където за по-малко от три години, военните взимат властта.

Франция и редица европейски държави започнаха операции по извеждането на гражданите си от западноафриканската държава с военни самолети.

Вчера германското министерство на външните работи призова своите граждани в Нигер да се възползват от предложението на френските власти и да се присъединят към техните евакуационни полети.  Германският министър на отбраната Борис Писториус заяви, че няма опасност за германските войски в Нигер, и добави, че снабдяването им също е сигурно, предаде Ройтерс.

"Вчера разговарях с командира на нашата военновъздушна база в Ниамей", каза Писториус пред журналисти. "Той ясно ми каза, че в момента те изобщо не се притесняват за сигурността си", добави министърът на отбраната.

Великобритания, която препоръча да не се пътува до Нигер, поиска от своите граждани, които искат да напуснат страната, да регистрират присъствието си възможно най-скоро и да останат на закрито.

"Министър-председателят приветства общите ни усилия за поддържане на стабилността и защита на нашите граждани в Нигер", заяви говорителят.

Късно снощи от Нигер бяха евакуирани стотици хора с полети до Париж и Рим. Сред тях имаше и четирима българи. Изтеглянето на желаещи да се евакуират продължава и днес.

 

Междувременно хунтата обяви, че отваря сухопътните и въздушните граници на страната с пет гранични държави - Алжир, Либия, Мали, Чад и Буркина Фасо.

Лидерите на военната хунта в Нигер обвиняват Франция, че планира военна интервенция в страната, написа британският в. "Гардиън". Превратаджиите твърдят, че Париж иска да върне сваления от власт президент Мохамед Базум на фона на нарастващо напрежение в региона. Хунтата каза по националната телевизия, че Франция търси "начини и средства за военна намеса в Нигер" и е провела среща с началник щаба на националната гвардия на Нигер "за получаване на необходимото политическо и военно разрешение".

Френската външна министърка Катрин Колона отрече всякакви предполагаеми намерения за военна намеса в западноафриканската държава. "Това не е вярно", каза пред телевизия Бе Еф Ем и добави, че все още е възможно демократично избраният президент на Нигер да бъде върнат на власт. "И това е необходимо, защото дестабилизацията е опасна за Нигер и за неговите съседи", каза Колона.

Буркина Фасо и Мали предупредиха, че ще смятат евентуална военна интервенция в Нигер за "обявяване на война" срещу тях.

Превратът в Нигер поставя в центъра на вниманието урановите мини в страната.  На фона на ескалиращата антифренска реторика хунтата обяви, че спира износа на уран за Франция. Радиоактивната руда заема основно място в износа на Нигер.

Нигер е седмият по големина производител на уран в света, притежава най-висококачествените уранови руди в Африка и е един от основните износители на уран за Европа. Франция, бившият колониален владетел на страната, е основен вносител на нигерски уран, който служи за захранването на многобройните френски атомни електроцентрали.

Вчера Европейската общност за атомна енергия (ЕВРАТОМ) съобщи, че няма непосредствена заплаха за производството на ядрена енергия в Европа, ако Нигер, в която наскоро бе извършен военен преврат, намали доставките си на уран.

Международна организация, създадена чрез Договора от Рим през 1957 г., е съобщила за Ройтерс, че Нигер е бил вторият по големина доставчик на уранова руда за Европейския съюз през миналата година. Това обаче едва ли ще създаде проблеми за европейската ядрена енергетика, тъй като местните енергийни компании разполагат с достатъчно запаси от уран, за да захранят ядрените реактори за три години напред.

"Ако вносът от Нигер бъде намален, няма непосредствени рискове за сигурността на производството на ядрена енергия в краткосрочен план", констатират експертите на ЕВРАТОМ.

Някои анализатори обаче предполагат, че кризата може да има лавинообразен ефект, принуждавайки европейските правителства да преразгледат по-нататъшните наказателни действия срещу Русия, един от най-големите износители на уран в света. "Това може да има последствия на ниво ЕС. Уранът - и атомната енергия като цяло - все още не са обект на санкции", каза Фук-Вин Нгуен, енергиен експерт в института "Жак Делор" в Париж, пред американското издание "Политико".

"Ако ситуацията в Нигер обаче се влоши, това със сигурност ще усложни приемането на санкции за руския уран в краткосрочен план", допълни анализаторът.