Су Чжи отрича пред Международния съд обвиненията в геноцид срещу рохингите

Лидерът на Мианма, нобелов лауреат за мир, припомни за гоненията на Балканите през 90-те години, които не са официално определени като геноцид

15:06 | 11 декември 2019 | Редактор : Виктор Стефанов 7 1842 Снимка: AP/БТА

Лидерът на Мианма Аун Сан Су Чжи отхвърли днес пред Международния съд в Хага обвиненията, че нейната страна е извършила геноцид срещу мюсюлманското малцинство рохинги, съобщи Ройтерс, цитирана от БТА.

Гамбия заведе дело срещу Мианма в Международния съд с мотива, че азиатската страна е нарушила Конвенцията за предотвратяване и наказване на престъплението геноцид от 1948 г., като е извършила масово и системно жестокости във военната кампания от август 2017 г.

Как се оправда Су Чжи

В началото на речта си в защита срещу обвиненията носителката на Нобелова награда Аун Сан Су Чжи оспори твърденията, че случилото се в мианмарския щат Ракхайн отговаря на дефиницията за геноцид. Тя подчерта, че по време на войните на Балканите през 90-те години е имало няколко масови прогонвания на хора, които не са били геноцид.

"Международното правосъдие устоя на изкушението да използва това правно определение, защото отсъстваше конкретното намерение да бъде унищожена изцяло или отчасти въпросната група", посочи тя пред съда.

Аун Сан Су Чжи добави, че проблемите в щата Ракхайн, където живее мюсюлманското малцинство рохинги, "датират от столетия" и че Гамбия, която заведе делото срещу Мианма, е представила нещата по непълен и подвеждащ начин.

Су Чжи призна, че в някои случаи армията може да е използвала непропорционална сила, но подчерта, че конфликтът в западната част на Мианма "е сложен и не е лесен за разбиране".

Над 730 000 рохинги избягаха от Мианма заради военна операция в щата Ракхайн през август 2017 г., повечето от тях в момента живеят в пренаселени бежански лагери в Бангладеш. Властите в азиатската страна казват, че тази операция е била в отговор на терористични действия и че военните са действали правомерно.

Су Чжи изслуша спокойно речите на адвокатите на Гамбия, които описаха страданията на рохингите в ръцете на мианмарската армия. Юридическият екип на Гамбия показа в съдебната зала и нейна снимка с трима усмихнати генерали, които са членове на мианмарското правителство, като доказателство за предполагаемите й близки връзки с армията.

Този ход предизвика реакцията на нейните поддръжници, които го определиха в социалните мрежи като опит за подигравка със Су Чжи.

Какво пледира Гамбия

През първите три дни на процеса тази седмица съдиите ще изслушат искането на Гамбия за "временни мерки", аналогични на ограничителна заповед срещу Мианма. С тях трябва да се изиска от страната да защитава рохингите, докато случаят не бъде разгледан изцяло.

Гамбия подчерта, че всяка страна е длъжна да предотвратява геноцид.

Гамбия пледира, че през август 2017 г. силите на Мианма са извършили жестокости, които се равняват на геноцид. Във внесения в съда документ африканската страна твърди, че властите в Мианма са целели да унищожат рохингите като демографска група чрез масови убийства, изнасилвания и други форми на сексуално насилие, подпалване на техните села и изгаряне на живи хора в къщите им.

Правните изисквания за обявяване на геноцид са високи, отбелязва Ройтерс. От Втората световна война насам само три случая са били признати за геноцид според международните закони - Камбоджа през 70-те, Руанда през 1994 г. и събитията в босненския град Сребреница през 1995 година.

ИЗБРАНО