До дни се очаква потенциалната военна операция да получи името „Ефратски меч” (по подобие на „Ефратски щит”, реализирана през 2016 г. в северните части на провинция Алеппо), коментира на фейсбук страницата си Владимир Чуков.

Ударните сили ще включват частите, които участваха в „Ефратски щит”, части от 101-ва, 105-та и 106-та бригада. Всички те са тренирани от американски инструктори в базата „Инджирлик” в миналото. Според местен арабски племенен лидер, резидиращ в Газиентеп, към тях се очаква да се присъединят бойци на местните племена. От опозиционни среди се сочи общо 30 000 турски и 15 000 местни бойци. Вероятно броят е преувеличен, тъй като участващите в „Ефратски щит” турски военнослужещи беше под 10 000 души.

Сред местните кюрди се чувстват отделни нотки на пораженчески настроения, независимо от официалните декларации за готовност за противопоставяне на заканите на Ердоган. Говорителят на Частите за народна защита (ЧНЗ) в Африн Руджхад Рудж заявява, че САЩ нямат нито бази в региона, нито стратегия за тази част от кюрдската федерация, в това число и за Идлиб (където протичат ожесточени боеве между бунтовниците и сирийската армия).

Турците ускоряват военните приготовления и военната операция, поради очевидната политико-дипломатическа подкрепа на САЩ за кюрдската автономия в Сирия. Африн е най-западната й част и може да се превърне в мост на кюрдите за достъп към Средиземно море. Подобна възможност се възприема от Анкара като пряка заплаха за националната й сигурност.

В периода 10-12 януари американският представител на конференцията в Астана, посланик Макс Мартин е направил множество срещи с високопоставени кюрдски активисти на управляващата в Северна Сирия коалиция „Движение за демократично общество”, чиято основна компонента е партия „Демократичен съюз (ПДС). Сред тях е била и Фауза Юсуф, съпредседател на автономното „правителство”. Последната е депозирала официална молба пред Вашингтон за създаването на автономната структура в Северна Сирия. Всъщност това е молба за признаване на политическа реалност, която вече практически съществува.

Турция се страхува, че ако САЩ признаят кюрдската автономия в Северна Сирия, това ще сложи и чадър над Африн, тъй като кюрдите го възприемат като неделима част от другите два кантона - Кобане и Джазира, намиращи се на изток от река Ефрат. Според Анкара е още по-опасно обаче, че при американско признание на автономен кюрдски сирийски Кюрдистан, Рожава, Вашингтон ще упражни натиск върху своите съюзници за подобен дипломатически демарш.

Казусът с признаването на Йерусалим за столица на Израел от САЩ може да се възприеме в модел. В конкретния случай обаче европейските партньори са много по-благосклонни да подкрепят Вашингтон, макар и с условности и задкулисно. Експерти са на мнение, че САЩ се намират в деликатна ситуация. За тях основен компонент в пост-ИДИЛ стратегията в Сирия е да се противопоставят на монопола на Русия, Иран и Турция като единствени фактори за политическото разрешаване на кризата в Сирия, руско-иранската консолидация и най-вече на концентрацията на иранско влияние в арабската страна. Основен практически израз е стремежа за прекъсването на стратегическата за Техеран артерия Иран-Ирак-Сирия-Ливан.

Всичко това е концентрирано в източна Сирия, а не в западните й части. Според стратези Вашингтон възприема Сирия като основен театър на военните действия в противопоставянето им на Иран в целия Близък Изток. Вторият компонент, доказващ насочването на изток на американския поглед в Сирия, е създаването на погранични части по цялото протежение на кюрдската автономия. Говорителят на международната коалиция полковник Раян Дилон заяви пред Ройтерс, че неговата организация смята да създаде погранични части, чиито личен състав ще бъде 30 000 души. В момента били обучени 230 души, но подготовката продължава. В зависимост от района щял да бъде селекциониран и етническият състав на граничарите. Кюрдите щели да доминират в Северна Сирия, докато арабите щели да бъдат преобладаващи по поречието на река Ефрат, границата с Ирак и в южните части на териториите, контролирани от Сирийските демократични сили (СДС). Половината от граничните части ще бъде от редовете на СДС, а другата ще бъде рекрутирана от арабските племена по поречието на река Ефрат.

Военни специалисти са скептични, че 4 000 бойци на ЧНЗ, концентрирани в Афрен биха могли дълго да се съпротивляват на няколко десетки хиляден отряд, съставен от елитна турска армия и местни арабски милиции. Нещо повече, някои експерти са на мнение, че въпреки че Африн е категорично доминиран от кюрдския етнос (за сметка на арабите), то управляващата в града и кантона ПДС е слабо популярна. Според тях традиционно местното население е консервативно настроено и е по-близо до ортодоксалния ислям, отколкото до светските възгледи на ПДС. Запознати припомнят, че по време на налагането на френското колониално присъствие, местните кюрди са се били самоотвержено срещу тях, в подкрепа на Османската империя.

Все пак изненадваща подкрепа може да дойде от правителствените войски. Според Ризан Худу, живеещ в Афрен и близък до ръководството на ЧНЗ в града, преди седмица турски военен конвой, придружен от бойци на „Хаят ат тахрир” (бивша „ал Нусра”) в северозападните части на провинция Алеппо е бил обстрелван от артилерия на правителствените войски. Според него това е било ясно послание към Анкара, че правителството в Дамаск ще се намеси, в случай на турска интервенция срещу Африн.

Все пак остават съмненията, че Анкара ще прибегне до втора широкомащабна военна операция в Сирия. Ако още през 2015 г. „Ефратски щит” беше договорен с Русия на принципа на сделката (Алеппо срещу разрешение за въпросната операция), то ако се съди по реакцията на официален Дамаск, такава сделка сега май няма. Разстоянието по въздух между Капитан Андреево и Африн е 1078 км.