Ливанският парламент избра днес командващия армията Жозеф Аун за нов президент на страната, предадоха Ройтерс и Асошиейтед прес.

Постът бе вакантен от повече от две години - още от октомври 2022 г.

Снимки от заседанието ВИЖТЕ ТУК >>>

Избирането на Аун за президент стана след като парламентът проведе двата кръга на гласуване в четвъртък. В първия тур командирът на ливанската армия спечели 71 от 128 гласа и не постигна мнозинството от две трети, необходимо за категорична победа. 37 депутати пуснаха празни бюлетини, а 14 гласуваха за "суверенитета и конституцията".

Гласуването, на което присъстваха всичките 128 членове на законодателния орган, се проведе сред хаотични сцени в началото на сесията, като депутатите крещяха един на друг. Аун беше смятан за предпочитан кандидат от ключовите съюзници на Ливан, Съединените щати и Саудитска Арабия, чиято подкрепа ще бъде от решаващо значение, тъй като Ливан търси международна помощ за възстановяване след 14-месечен конфликт между Израел и Хизбула.

Избирането на Аун за президент отразява отслабването на позициите на поддържаното от Иран шиитско движение Хизбула, което понесе тежки удари в конфликта си с Израел през последните месеци.

В първата реч пред парламента след избирането си Аун каза пред депутатите, че ще работи за гарантиране на изключителното право на Ливанската държава да има оръжие. Коментарите му бяха възприети отчасти като препратка към арсенала на Хизбула, който той не бе коментирал публично като досегашен командващ армията.

Системата на управление на Ливан изисква новият президент да свика консултации с депутатите, за да номинира мюсюлманин сунит за премиер, който да състави правителство - процес, който често може да се проточи заради борбите за министерствата между различните фракции.

Кой е новият президент

Жозеф Аун командва подкрепяната от САЩ ливанска армия от 2017 г. Под негов надзор притокът на американската помощ за армията, като част от дългогодишната политика на Вашингтон за подкрепа на държавните институции с цел да се ограничи влиянието на "Хизбула", се запази.

Аун е от общността на християните маронити. Съгласно т. нар. конфесионална система за разделение на властите в Ливан президентският пост се заема от маронит, министър-председателят трябва да е мюсюлманин сунит, а председателят на парламента - шиит.

Как се стигна до избора му

Днешният избор на 60-годишния Жозеф Аун за президент на Ливан е първата стъпка към съживяване на правителството в страната, която не е имала държавен глава, нито разполагащ с пълна власт кабинет, откакто бившият президент Мишел Аун напусна поста си, отбелязва Ройтерс.

Оттогава парламентът не успя да избере негов наследник на 12 поредни заседания, най-вече поради дълбоките разделения между влиятелното шиитско движение Хизбула и неговите противници.

През есента Израел нанесе сериозен удар по въоръженото крило на групировката в продължилата два месеца война и ликвидира влиятелния ѝ лидер Хасан Насралла. Подкрепяната от Иран организация, обвинена, че е блокирала парламентарното мнозинство през последните 12 опита да се избере нов президент, също загуби ключов съюзник в съседна Сирия, след като водени от ислямистите сили свалиха преди месец президента Башар Асад.

Групировката подкрепяше бившия министър Сюлейман Франжие, който е и личен приятел на Башар Асад, но шансовете му се сринаха заради значителното отслабване на Хизбула и падането на Башар Асад".

В сряда Сюлейман Франгие обяви, че се е оттеглил от надпреварата и е подкрепил Аун, очевидно разчиствайки пътя за командващия армията.

Отразявайки промените, "Хизбула" и нейният съюзник - движението "Амал", водено от председателя на парламента Набих Бери, показаха готовност да се откажат от Франжие, като подкрепят по-малко крайна фигура, отбелязва Ройтерс.

Членовете на парламентарния блок на Хизбула присъстват на парламентарна сесия за избор на нов президент

Снимка: АР/БТА

Какво предстои

В неделя високопоставеният служител на групировката Уафик Сафа сигнализира, че няма да наложи вето на кандидатурата на Аун, както мнозина се страхуваха. Хизбула все още са могъщи, но ще трябва да направят определени отстъпки", коментира пред "Ню Йорк Таймс" Пол Салем, вицепрезидент на Близкоизточния институт във Вашингтон.

"Сега те се нуждаят от масивна и широкомащабна чуждестранна помощ и също така се нуждаят от легитимна държава, в която да съществуват - в която да се отбраняват. Първият градивен елемент е избирането на президент", заяви експертът.

Ливански депутат отляво гласува за избор на нов президент

Снимка: АР/БТА

Новият президент на Ливан сега е изправен пред трудна задача. Освен прилагането на споразумението за прекратяване на огъня, което сложи край на войната между Израел и Хизбула и търсенето на средства за възстановяване, правителството трябва да съживи разрушена икономика и енергийна инфраструктура. Бейрут е шест години в икономическа и финансова криза, която унищожи валутата на страната и унищожи спестяванията на много ливанци. През 2022 г. лидерите на страната постигнаха предварително споразумение с МВФ за спасителен пакет, но постигнаха ограничен напредък в реформите, необходими за постигане на сделката.

Избирането на нов президент не гарантира нова ера за Ливан, смята професорът по политология от Университета във Ватерло (Канада) Бесма Момани в своя статия за вестник "Глоуб енд Мейл". Според него Ливан има рядката възможност да укрепи своите национални институции, но проблемът е, че в съседен Израел все повече се засилват призивите сред крайната десница за окупиране на Южен Ливан като част от "Велик Израел". Тези гласове може да са малцинство от израелците, но парадоксално подхранват влиянието на Хизбула в Ливан.

"Така с предстоящата администрация на Тръмп в САЩ, която се очаква да се заиграва с десните израелски мечти за териториална експанзия, както и докато някои поддръжници на Хизбула призовават за връщане в битката, облаците на политическия опортюнизъм в региона днес са по-тъмни от всякога", отбелязва експертът.

Председателят на ливанския парламент Набих Бери, вдясно, гласува за избор на нов президент в сградата на парламента

Снимка: АР/БТА