Радев зад премиера в критиката към Митрофанова, поиска да купим употребявани Ф-16
Президентът на България посочи като основна цел за НАТО да не се намесва в конфликта Русия-Украйна, "за да избегнем Трета световна война"
България е готова да наеме изтребители втора ръка от съюзници в НАТО, докато се очаква доставката на поръчаните в САЩ за Българските военновъздушни сили (ВВС) Ф-16. Това съобщи президентът Румен Радев пред български журналисти след края на извънредното заседание на държавните и правителствените ръководители на страните от алианса в Брюксел, на което бе обсъдена променената среда на сигурност и предизвикателствата пред стабилността и сигурността в Източна Европа, произтичащи от войната в Украйна.
Той уточни, че целта е българските военни летци да не губят способности.
"Фактът, че ще имаме евентуално оперативна готова ескадрила на F-16, годна да носи бойно дежурство в тази интегрирана система за ПВО на НАТО около 2030 г., означава, че ние трябва да запълним тази празнота, за да не загубим най-важното - летци, техници, авиационни специалисти. Ако ние ги загубим, това означава, че връщане няма. Това означава, че ние сме компрометирали и проектът F-16", заяви Радев.
Той каза, че е поставил този въпрос на Министерство на отбраната, които трябва да разгледат всички възможни варианти за поддръжка на самолетите ни, като "Русия отпада като опция", а решението за ремонта на нашите изтребители в Полша е временно, трябва ни устойчиво решение, категоричен е президентът.
Президентът съобщи, че е разговарял със своя колега от САЩ Джо Байдън за решение - ако не може да се ускори доставката на новите Ф-16, да се мисли за взимането на лизинг на машини от същия вид втора ръка. Той посочи, че е разговарял също за други възможности, включително за наемане на друг вид европейски изтребители. По неговите думи разговори се водят с Нидерландия, Италия, Франция и Германия. Радев отбеляза, че сходен проблем имат и други страни от Източна Европа.
По повод въоръжаването на войските на Украйна заради войната с Русия президентът посочи, че България е държава, която има недостиг и трябва да придобива въоръжение. По неговите думи украинските войници са много по-добре оборудвани от нашата армия по отношение на бронежилетки, каски и униформи. Президентът посочи, че в светлината на днешните решения на НАТО нашата страна може да предостави на украинските войски средства за химическа и ядрена защита.
Държавният глава допълни, че е изложил виждането за необходимостта България да работи със своите съседи Гърция и Румъния за изграждане със средства на НАТО на системата от тръбопроводи за осигуряване на горива. Това е важен проект, който трябва да върви едновременно с подобрената инфраструктурна свързаност - за движение на автомобили и железопътна, поясни той.
Президентът съобщи още, че премиерите на Великобритания и Италия са предложили техни военни да се присъединят към многонационалната батальонна група на България.
"Знаете има вече рота от САЩ с бронирани машини. Борис Джонсън също предложи Великобритания да изпрати своя рота150 човека. Италианският премиер Марио Драги също заяви такава готовност", подчерта държавният глава и изрази надежда пристигането на съюзническите сили у нас да стане възможно най-бързо.
Той коментира също така, че сред най-обсъжданите теми на срещата са били плановете на много държави рязко да увеличат военните си бюджети на фона на войната в Украйна.
"В хода на военните действия множество страни взеха решение да си увеличат разходите, а това означава нови способности. Има държави, които отдавна са постигнали 2% от своя БВП за военни разходи. Те подчертаха, че отиват вече към 2,5%, някои отиват и на 3%. Чуха се и такива, които планират в близките години да достигнат 4% от своя БВП", посочи Радев.
И поясни, че повишаване на тези бюджети, означава "нови способности и по-голяма оператива съвместимост".
По въпроса за доставяне на военно оборудване на Украйна, президентът заяви, че такъв призив няма в НАТО и това е решение на отделните държави.
Оценката му проведеното днес заседание на НАТО е, че никога алиансът не е бил по-единен в осъзнаването на необходимостта от неотложни мерки за подкрепа на Украйна, за прекратяване на агресията от Русия, към връщане на дипломацията, за усилване на източният фланг на НАТО.
"Една от големите задачи на тази среща беше, че по никакъв начин не трябва да допускаме ескалация на конфликта извън територията на воюващите държави в момента. Основната цел на Алианса е защитата по чл.5 на всяка една държава-членка, която бъде застрашена. По никакъв начин НАТО да не се намесва в този конфликт, за да избегнем Трета световна война", посочи Радев.
Президентът нарече "логичен ход" в настоящата ситуация решението за връщане в София за консултации на българския посланик в Москва Атанас Кръстин.
"Никой посланик няма правото да си присвоява правото да говори от името на българския народ", категоричен беше Румен Радев по адрес на Митрофанова.
По-рано министърът на външните работи Теодора Генчовска определи изявления на руския посланик като "вмешателство във вътрешните работи на страната", а премиерът Кирил Петков каза, че "не е приемливо по никакъв начин чужд посланик да говори от името на българския народ срещу българското правителство".