Рай ли е Германия за италианската мафия
Структури на италианската мафия са пуснали дълбоки корени в Германия. Последните арести в няколко провинции го показаха ясно. Страната е привлекателно място за прикритие на престъпни дейности
Германия не действа достатъчно решително срещу мафията, смята журналистката Петра Рески, която е изследвала престъпленията на мафията в продължение на години и е авторка на книги по темата. Според нея Германия не разполага с необходимите закони, за да води ефективна борба.
Мафиотите в Италия много добре знаят, че в Германия нищо особено не ги застрашава, защото разследванията срещу тях обикновено не водят до нищо, казва тя пред АРД. Петра Рески дава и един пример, свързан с последните хайки и арести, проведени тази седмица в няколко германски провинции. "Въпросните заповеди за арест бяха в изпълнение на международна заповед за издирване, издадена въз основа на италианските закони. "В Германия законите не биха били достатъчни за издаване на заповеди за арест", категорична е тя.
Безопасно убежище за мафията ли е Германия?
Затова не е случайно, че в продължение на десетилетия страната е считана за рай на италианската мафия, а магазини с висок оборот на пари в брой като ресторанти и сладкарници се използват като прикритие за прането на пари от престъпни дейности.
В Германия няма политическа воля за приемане на по-строги закони срещу прането на пари или принадлежността към мафията, смята Рески: "Един германски полицай или следовател не може да попита: "Какъв е произходът на парите, които инвестирате във вашата сладкарница или пицария? За подобно нещо в Германия се иска наличие на конкретно подозрение." Журналистката обяснява, че в Италия произходът на парите трябва да се доказва, което затруднява инвестирането на мръсни пари.
"Германия играе роля като център за пране на пари, защото в обращение има голямо количество пари в брой, но и поради неадекватните закони", смята Сандро Матиоли, председател на сдружението "Мафия - не, благодаря!", която води кампании срещу организираната престъпност и мафиотските структури.
Как италианската мафия проникна в Германия
АРД посочва, че заедно с притока на италиански гастарбайтери през 60-те и 70-те години на миналия век във Федералната република са се установили и структури на мафията - на сицилианската Коза ностра, калабрийската Ндрангета и неаполитанската Камора. Матиоли обръща внимание на това, че престъпните кланове имат и легални дейности - те притежават хотели, ресторанти, недвижими имоти и други видове бизнес: "Особено средното съсловие в Германия е изключително привлекателно за мафиотите. Защото прагът за влизане там не е прекален висок, а и сред германците няма съзнание, че мафията може да върти своя бизнес в самата Германия".
Икономическата и политическата стабилност също са привлекателни фактори за инвестициите на мафиотски пари, обяснява още той. Ако престъпниците инвестират капитали в Германия, те не трябва да се притесняват, че ще ги загубят.
Матиоли призовава за непрекъснати действия срещу мафиотските структури и критикува, че правоприлагащите институции в Германия се задоволяват само с най-необходимото. "Подобни операции като общоевропейските акции, които бяха проведени тези дни, се провеждат само от време на време", казва той.
Борбата срещу прането на пари
Журналистката Петра Рески твърди нещо още по-крайно: че парите на мафията се радват на добър прием в Германия: "Някои германски политици гледат на тях като на програма за стимулиране на икономиката", казва тя пред АРД и пояснява, че става дума за големи инвестиции - закупени недвижими имоти, дори за цели улици, които са били придобити".
Матиоли отбелязва, че последните акции все пак представляват успех. "Това със сигурност може да се разглежда като положителен сигнал, защото бяха засегнати добре познати кланове. Но трябва да се гледа на този успех в перспектива, от гледна точка на ефекта му. С оглед на това, че според официалните данни на германските власти в страната живеят 505 членове на "Ндрангета", издаването на няколко заповеди за арест не означават победа над мафията", коментира още той.
Материалът е публикуван в DW