Той направи тази прогноза на пресконференция в Ню Йорк по повод публикуването на доклада за състоянието на търговията и развитието в световен мащаб за 2009 година.
"Една година след началото на кризата са похарчени 18 трилиона долара за пакети за стимулиране на икономиката и темпото на спада изглежда овладяно, но за много хора по света кризата едва започва."
Брокман информира, че в изпълнение на приетия заключителен документ по време на Конференцията за световната икономическа криза и нейното отражение върху развитието, Общото събрание е създало работна група, която да концентрира усилията за справяне с последиците от кризата.
Едно от основните заключения на представения доклад е, че кризата е илюстрирала факта на преобладаващата роля на финансовите пазари над реалната икономика и на непропорционално голямата роля на финансовите спекулации за генериране на печалба във финансовия сектор.
От своя страна Хайнер Фласбек, директор на департамента за глобализация и стратегии за развитие към организацията на ООН за търговия и развитие (УНКТАД), която е и автор на доклада, посочи, че прогнозите не са добри. "Светът все още е затънал във финансовата криза и много малко е постигнатото по отношение на регулацията на финансовите пазари." - каза той. Според него само благодарение на бързата реакция на някои правителства кризата е донякъде стабилизирана, но прогнозите за растеж не са обнадеждаващи.
"В световен аспект, потребителското търсене е двигателят на растеж на частния сектор, но безработицата и намалените възнаграждения потискат консумацията." - констатира Фласбек и окуражи правителствата да продължават с планове за стимулиране на икономиката, защото бързото им приключване би било неоправдано. Не по-благоприятна оценка даде Фласбек и на състоянието на финансовия сектор. Според него "балоните", които се спукаха едновременно и предизвикаха кризата, в областта на недвижимите имоти, търговията с акции и ипотеките, се появяват отново: "В последните шест месеца същите тези балони се надуха отново в примитивен опит да се предвиди възстановяване, което, обаче, още не е факт", предупреди той.
Фласбек обърна внимание и върху диспропорциите в начина на реагиране от страна на различните държави на кризата. "Развитите държави намалиха лихвите и увеличиха средствата за стимулиране на икономиката, докато други, в резултат на изискването на МВФ, трябваше да направят точно обратното." Той даде пример с Унгария, която е била накарана от МВФ да вземе мерки за стабилизиране на валутата си, независимо че именно надценяването й е довело до колапса на финансовата система на страната. Според него това налага да се сключи международно споразумение за стабилизиране на курсовете на търгуване на валута, като това не трябва да бъде повече резултат от пазарен механизъм. "Това трябва да стане на базата не на спекулации, а на естествена конкуренция.
Фласбек смята и че е наложително създаването на международна институция с по-широки правомощия едновременно от Световната търговска организация и от МВФ, за да може комплексно да се управляват зависимостите между търговия и монетарни мерки. "Това трябва да бъде институция, подобна на ООН, нещо като икономически Съвет за сигурност, който не само да бъде световна финансова институция, но също правомощията му да включват разпореждане с цените на стоковите борси по света." Той призна, че пазарите няма да бъдат много благоразположени към подобна мярка, но в същото време допълни, че тяхната роля така и не е изцяло изяснена за природата и размера на финансовата криза: Никой не постави ясна диагноза какво точно се случи и всичко мина под общия знаменател на "финансова криза".
Фласбек обвини международната общност, която не проявява достатъчно решителност, за да регулира финансовата система, в резултат на което диспропорциите продължават: "На някои от страните МВФ разреши да печатат неограничено количество пари, докато на други - не", посочи той, като разкритикува критерия, поставен от финансовата организация към държавите не на базата на техните нужди, а на броя притежавани дялове.