Пускането на радикалното дясно: уроци, научени от Испания

Изключителните резултати на партията на Абаскал сложиха край на така нареченото "испанско изключение"

19:07 | 13 ноември 2019 | Автор: Начо Торебланка, Европейски съвет за външна политика 11 1880 Снимка: AP/БТА

И Матео Салвини, и Марин Льо Пен побързаха в неделя вечер да поздравят Сантяго Абаскал, лидера на испанската крайнодясна партия VOX, за поразителния резултат на парламентарните избори. Без съмнение крайната десница има основание да празнува резултатите на Абаскал. На изборите през 2016 г., VOX получи 46 638 гласа (0,2%) и не получи места. В неделя партията получи 3,640,063 гласа (15,09%) и 52 места, като се превърна в третата най-голяма политическа сила в Испания, веднага след социалистите (PSOE) и консерваторите (PP), преди лявата партия Podemos, водена от Пабло Иглесиас и центристката Ciudadanos, водена от Ривера. С този резултат VOX надмина получените на изборите в Андалусия през декември 10,97%, както и получените през април тази година 10,26% на общите парламентарни избори в Испания.

Изключителните резултати на партията на Абаскал сложиха край на така нареченото "испанско изключение", както наблюдателите на испанската политика наричаха липсата на голяма крайнодясна партия в Испания, подобна на тези, които се зародиха или наложиха в другите европейски демокрации през последните десетилетия. Обясненията на това защо Испания е изключение включваха факта, че нейните граждани неотдавна преживяха авторитарен, националистически режим, както и че в страната отношението към имиграцията беше изключително положително, в сравнение с други европейски държави. В резултат на това, популизмът беше концентриран до голяма степен в периферни партии като Podemos, а в Каталуня - в левите и десни ERC и JxCAT, сепаратистки партии, които са приели теми, подобни на тези на поддръжниците на Brexit във Великобритания.

Въпреки че мотивите в крайнодесните партии в Европа са сходни, стратегиите за мобилизация на PiS в Полша, AfD в Германия, Rassemblement national във Франция или Lega Nord в Италия се различават значително. Засега лидерите на VOX пренебрегват Марин Льо Пен и се засегнаха от подкрепата на Салвини за каталунската независимост, като по този начин обясниха присъединяването на членовете си в Европейския парламент към Алианса на европейските консерватори и реформисти (AECR), а не към Идентичност и демокрация (ID) на Льо Пен и Салвини. Все пак, като всяка друга крайнодясна партия днес, VOX е дълбоко националистическа, консервативна, антиимиграционна и антиевропейска.

Все пак, въпреки че VOX споделя дълбоко суверентистките черти на подобните сили в цяла Европа, това, което наистина обяснява техния възход е Каталуня. В известен смисъл, VOX е най-големият успех на каталунските сепаратистки партии. След като не успяха да обединят по-голямата част от каталунците зад себе си, бидейки дълбоко разделени вътрешно и без каквато и да е международна подкрепа, тяхното главно постижение е събуждането на по принцип летаргичното или дори несъществуващо чувство на национализъм.

След началото на кризата в Каталуня през 2017, Cuidadanos, либералната партия, създадена в Каталуня и водена от Алберт Ривера, за да се изправи пред крайния каталунски национализъм, успяваше да привлича недоволни гласоподаватели, както от социалистическата, така и от консервативната партия; гласоподаватели, които смятаха, че големите партии не правят достатъчно, за да защитят целостта и достойнството на испанската нация. Ciudadanos бяха пионери в отстояването на общественото използване на испанските символи като флага и публичното показване на гордост за чувството за принадлежност към Испания, нещо, което много други се срамуваха да правят в ерата след Франко.

В по-общ смисъл испанският случай предлага някои интересни наблюдения за грешките на големите партии. В случая с Консервативната партия няма никакво съмнение, че консерваторите PP на Пабло Касадо имат важна роля за възхода на VOX. Когато миналата година VOX започнаха да стават популярни, PP, вместо да ги изолират, промениха някои от своите идеи за политики и реториката си, по-специално относно имиграцията и нацията, като обещаха да прекратят трайно автономията в Каталуня, ако някога стигнат до властта и така подхраниха радикализацията на своите избиратели. След това, след проведените през май тази година местни избори, консерваторите използваха гласовете на VOX, за да спечелят и да останат на власт, като по този начин допринесоха за легитимацията им. С това консерваторите изпратиха посланието, че гласуването за VOX не означава загубен глас. Те също така сигнализираха, че няма да се преместят към центъра и да приемат мека позиция относно Каталуня, както беше направил бившият им лидер Мариано Рахой.

Педро Санчес, лидерът на Социалистите и действащ премиер, също допринесе за възхода на VOX по различни начини. Първо, когато премести социалистите вляво, за да се срещнат с Podemos, той поляризира политиката; второ, чрез мекия му подход към каталунския сепаратизъм; трето, чрез тромаво направената ексхумация на генерал Франко, която беше осъществена повече като партийно събитие за предизборната кампания, отколкото като събитие за обединение на страната; и накрая, чрез грешното изчисление за свикване на предсрочни избори, при които, заради размириците в Каталония, вляха гласове във VOX, а не в социалистическата партия.

През април много избиратели отидоха на урните, за да спрат VOX. През ноември голям брой избиратели останаха у дома си или използваха VOX като протест. Така, VOX се възползваха за тези избори от каталунския сепаратизъм и също така бяха подтиквани нагоре от тактическите грешки на лидерите на консерваторите и социалистите.

ИЗБРАНО