Общата историческа комисия между България и Северна Македония постигна съгласие за Цар Самуил, братята Кирил и Методий, Климент охридски и др. исторически личности, за съвместните им чествания, както и за редакции в учебниците по история за 5 клас и 6 клас. Македонското външно министерство публикува препоръките на комисията.

Цар Самуил е владетел на голяма средновековна държава, която по-голямата част от съвременната историческа наука смята за Българско царство с център в територията на днешната Република Северна Македонияъ - това се казва в официални препоръки на Съвместната историческа комисия до правителствата в София и Скопие за съвместно отбелязване на личности и събития от общата ни история.

След като въпросът за цар Самуил беше един от трудно решимите между двете страни и след две години преговори, комисията посочва, че средновековната държава на цар Самуил, която се счита за Българско царство, обхваща по-голямата част от земите и населението на Балканския полуостров и препоръчва на двете страни да честват заедно Самуил.

За светите братя Кирил и Методий историческата комисия, съставена от български и македонски историци, посочва, че "делото им е развивано в книжовните центрове на Преслав и Охрид, които тогава са се намирали на територията на средновековната българска държава, където техните ученици намират условия за работа". Това, посочват историците, дава основание на съвременните страни да отбелязват деня на Кирил и Методий заедно.

За Свети Климент Охридски посочва, че след Великоморавската мисия на Св. Климент той е потърсен от "средновековната българска държава и през 886 г. е изпратен от княз Борис-Михаил в областта Кутмичевица, където полага основите на Охридската книжовна школа". През 893 г. "по заповед на българския цар Симеон е ръкоположен за Велешки епископ".

Историците отбелязват, че "Свети Наум Охридски след Великоморавската мисия пристига в средновековна България. Той е един от основоположниците на Плиско-Преславската книжовна школа. Около 893 г. е изпратен от цар Симеон в Охрид, където продължава просветителската дейност на Св. Климент".

Съвместната мултидисциплинарна експертна комисия по исторически и образователни въпроси излиза и с препоръки за учебници по история за 5. клас в Република България и за 6. клас в Северна Македония препоръчва да се избягват:

- неоснователни историографски внушения за древна история;

- недостатъци в историческата география при използване на карти, които не отговарят на конкретното историческо време и контекст;

- фактологични неточности.

Направени са по 5 препоръки към учебниците по история за 5. клас в България и за 6 клас в Северна Македония.

Вижте официалния документ с препоръките на съвместната българо-македонска историческа комисия ТУК >>

Напредък в преговорите в съвместната историческа комисия бе едно от условията за започване на реални преговори за членството на Северна Македония в ЕС. Засега обаче напредък за вписването на българите в Конституцията на Република Северна Македония не се наблюдава, основно заради съпротивата на най-голямата опозиционна партия в страната - ВМРО-ДПМНЕ.

От Македонското външно министерство отбелязва още, че до тези общи формулировки, историческата комисия е постигнала договорка още през 2019 г.

От българското Външно министерство също заявиха, че в съответствие с договореностите от Протокола по чл. 12 от Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество между България и Република Северна Македония (РСМ), подписан на 17 юли т.г., Министерството на външните работи (МВнР) публикува на официалната си страница Протокола от първото заседание на Междуправителствената комисия по чл. 12, провело се на 10 юни 2019 г.

С подписания през 2019 г. Протокол правителствата на България и РСМ приеха предложенията на Съвместната мултидисциплинарна експертна комисия по исторически и образователни въпроси за съвместно отбелязване на следните личности от общата за двете страни история: Св. Св. Кирил и Методий, Св. Климент, Св. Наум и цар Самуил, както и общите принципи и бележки по съдържанието на учебниците за 5 клас в България и 6-о отделение в РСМ (Праистория и Стара история), се отбелязва в съобщението.

В Протокола по чл. 12 от юли т. г. бе договорено в срок до един месец двете страни да публикуват официално всички резултати и препоръки от досегашната работа на Съвместната комисия по исторически и образователни въпроси.

Публикуването на предложенията от 2019 г., одобрени от правителствата, е важна стъпка към запознаването на обществeността в двете страни с резултатите от работата на Комисията. Така се създава и необходимата основа, за да се пристъпи към реализирането на практика на друга договореност от Протокола по чл. 12 от юли т.г. - съгласуване на календар от съвместни чествания за периода 2022 - 2023 г. за петте общи исторически личности, посочват от българското МВнР.

Оттам изказват благодарност за досегашната дейност на Съвместната комисия по исторически и образователни въпроси и ги окуражават да продължат по-интензивно със своите усилия, с цел завършване на работата по всички периоди от общата история, в съответствие с чл. 8 ал. 2 от Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество, пише в съобщението.