Оцеляла се върна в Аушвиц: Менгеле не ме уби, защото искаше мен и близначката ми за опитни зайчета

Аз победих, аз спечелих войната, заяви възрастната жена, която отиде в концлагера с внучката си

Снимка: AP/БТА

Оцеляла се върна в Аушвиц: Менгеле не ме уби, защото искаше мен и близначката ми за опитни зайчета

Аз победих, аз спечелих войната, заяви възрастната жена, която отиде в концлагера с внучката си

16:36 | 27 януари 2020 | Автор: Мааян Любел от Ройтерс, Освиенцим, Полша 95 35316 Снимка: AP/БТА

Йона Лакс е можела да подуши горящата плът, докато е вървяла към смъртта в крематориума в "Аушвиц". След повече от 75 години, сега 90-годишна, тя се върна в този най-печално известен нацистки лагер на смъртта от еврейския Холокост през Втората световна война.

"Сега мога да го видя", казва тя, втренчена в крематориума, в който са били изгаряни телата на евреи от цяла Европа, убити преди това в газовите камери.

Виж още Зеленски разказа на Нетаняху истории за семейството си, пострадало от Холокоста

"Виждах искрите от комина и усещах горящата плът. Като наближихме, разбрах, че нещо ще се случи. Започнах да плача. Не исках сестрите ми да видят, че плача", казва тихо Лакс.

Малко по-късно тя ще бъде спасена.

Нацистите са избили в "Аушвиц" над 1 милион души, повечето евреи. В Холокоста са убити шест милиона евреи.

Лакс е на около 14 години, когато през 1944 г. е прехвърлена в "Аушвиц" заедно със своята сестра близначка и по-голямата им сестра Чана от гетото в Лодз в окупирана Полша. Миналата седмица тя се върна там като гост на международна церемония в Мемориала "Аушвиц-Биркенау", организирана по повод 75-годишнината от освобождаването на лагера.

"Толкова ясно си спомням всичко. Не мога да повярвам, че са минали 75 години", казва бавно Лакс, а на лицето й е изписана тъга.

"ПОСЛЕДНИТЕ ОЦЕЛЕЛИ"

Лакс е пристигнала от дома си в Израел заедно със своята внучка, 28-годишната Лий Алдар. С всеки етап от пътуването емоциите стават по-силни. "Сигурно наближаваме", казва тя, докато гледа през прозореца на колата сивото небе над голите дървета, нижещи се покрай шосето от Краков до Освиенцим. "Нервна съм. Трябва да се овладея", казва тя на внучката си. "Има хора, които не искат да говорят за това. Те искат да загърбят миналото; трудно е да го преживееш отново".

Но за Лакс е важно да разкаже историята си.

"Ние, последните още живи оцелели, ако ние не говорим и не разказваме, това ще бъде забравено, сякаш не се е случвало". Когато колата наближава лагера, Лакс си спомня за първите мигове тук.

"Изглеждаше като края на света, всичко е мрачно, жестоко, невъобразимо, необяснимо", казва тя.

Хванала внучката си за ръка, Лакс спира пред металните врати на "Аушвиц" с изписания на тях лозунг "Arbeit macht frei" (Трудът те прави свободен). И казва: "Толкова хора влязоха през тези тесни врати и не се върнаха, животът им свърши зад тези огради от бодлива тел".

Пет дни по-рано, в дома си в Тел Авив, тя разказва също толкова откровено за пристигането си в "Аушвиц". Заедно със сестрите си и хиляди други евреи тя е транспортирана с влак от гетото в Лодз. Натъпкани били в конски вагони без прозорци, почти не можели да помръднат. Тя смята, че пътуването е продължило три дни.

Виж още Световните лидери положиха венци в памет на жертвите на Холокоста (снимки)

Щом пристигнали, били подложени на "селекция": строили се на перона, а един лекар от СС определял кой е годен за трудов лагер и кой да бъда убит в газовите камери. Този ден подборът се извършвал от Йозеф Менгеле - Ангела на смъртта.

"Накрая Менгеле дойде с кучетата си и пръчка в ръка - наляво, надясно, наляво, надясно" Според мен той даже не поглеждаше хората, изглеждаше отегчен", припомня си Лакс с лека презрителна усмивка.

"АЗ СПЕЧЕЛИХ ВОЙНАТА"

Лекарят от СС Менгеле подбирал и затворници, за да ги подлага на псевдомедицински експерименти. Имал особен интерес към близнаците.

На перона определил сестрите й за принудителен труд и пратил Лакс на смърт. Но когато Чана започнала да умолява Менгеле да не разделя близначките, той се възползвал от възможността да се сдобие с ново опитно зайче и пратил един есесовец да изведе Лакс от крематориума. "Имах късмет", казва Лакс и след малко добавя: "А може би нямах".

"Понякога се чудя дали животни биха оцелели при тази нечовешка жестокост, на която бяхме подложени", казва тя на Алдар, докато двете бавно вървят към блок номер 10, където е била лабораторията на Менгеле. "Не мисля, че биха оцелели".

До блок 10 имало двор за екзекуции, където понякога затворници били изправяни пред тухлената "стена на смъртта" и разстрелвани.

"Отвътре чувахме писъците на убиваните", казва Лакс.

Но застанала с внучката си пред бараката, Лакс е обзета от чувство на триумф.

"Тук съм със своята внучка и аз победих. Аз спечелих войната. Ние имаме бъдеще", каза тя.

Превод: БТА

ИЗБРАНО