Когато на 22 юли 2011 г. Андерш Брайвик започва да стреля по всички младежи, които се появяват пред очите му на норвежкия остров Ютьоя, Синдре Лиса е едва на 15 г. Вижда ужаса в очите, но оцелява. А днес разказва пред Dir.bg за преживяното. 

Питаме го за спомените му от онзи ден. Предпочита да не говори в детайли. Страницата на миналото е затворена, за да бъде отворена друга - на това какво може да направи в бъдеще, за да не стане никога повече свидетел на подобна трагедия. 

"Трябваше да продължа борбата срещу расизма. Именно тя и многообразието, с което сме толкова горди, бяха ценностите, които бяха атакувани преди десет години. Терористичните атаки на 22 юли бяха нападение срещу Норвегия, срещу нашата демокрация, но и срещу Работническата партия и младежката ѝ организация (AUF), които се бяхме събрали на острова", разказва Лиса. 

Отбелязваме неслучайно, че той остава в каузата, която го отвежда на острова. Пред Dir.bg Сигмунд Твайт, старши съветник в NSD - Норвежки център за изследователски данни, повдига въпроса, че на онзи лагер има много младежи, "които днес можеше да са сред водещите политически лидери - много от тях обаче умират, а мнозина други се отказват от политиката изобщо". 

Безразборната стрелба на Ютьоя става именно по време на събиране на младежи, които симпатизират на Работническата партия. По-рано бомба избухва и до офиса на тогавашния премиер Йенс Столтенберг (също от Работническата партия, сега генерален секретар на НАТО). При атаката на правителствената сграда умират 8 души. "За мирна и спокойна Норвегия, осем души са много. Това само по себе си беше ужасна терористична атака, нечувана от съвременните норвежки стандарти, но тя остана в сянката на 69-те младежи, убити на Ютьоя. А може би за тази първа атака трябва да се говори повече", казва Сигмунд Твайт. 

Синдре Лиса

Снимка: YouTube/Arbeiderpartiet

Синдре Лиса (на снимката) е сред тези, които днес държат да се говори именно за причините, довели до атаката. На 25 г., той е вече генерален секретар на младежката организация (AUF) на норвежката Работническа партия. Ето какво още ни каза той: 

Масовата стрелба на Ютьоя и атаката над правителствената сграда са планирани и извършени от крайнодесен терорист, изградил своя мироглед върху расизма, антифеминизма и силната вяра в конспиративни теории, в които Работническата партия (най-голямата в Норвегия) и социалдемократите са главният враг. Тази омраза се утвърди в нашето общество и се развиваше необезпокоявана. И в крайна сметка стана толкова силна, че терористът да повярва, че има право да убива хора заради ценностите, в които вярва.

След онзи ден, 22 юли 2011 г., какво ви мотивира да се изправите и да продължите? 

Терорът беше атака срещу моите, срещу нашите социалдемократични ценности и това, за което се застъпваме. Ангажиментът ми към тези ценности само беше засилен след 22 юли. Смисълът за мен бе в това да продължа да се боря срещу расизма и омразата и да работя за приобщаващо общество, в което има място за всички.

10 години по-късно кое е нещото в разбирането на хората, върху което трябва да се работи според Вас? 

Надявахме се, че бивайки разкрита, омразата и корпоративните теории ще бъдат прогонени още тогава. Последните 10 години обаче ни показват обратното. Идеите и теориите на конспирацията, лансирани от радикална десница, се превръщат в нещо нормално, те присъстват в обществения дебат и в норвежкото общество и в годините след 22 юли. Десният екстремизъм и терорът също намериха място за международен растеж. Както в Съединените щати, Германия, Нова Зеландия, така и в други страни, видяхме, че лица и групи, принадлежащи към същата общност на идеи като терориста зад атаката от 22 юли, представляват заплаха за малцинствата, дисидентите и сигурността на обикновените хора. Освен това, паралелно с развитието на десния екстремизъм, видяхме, че се развива и политически десен радикализъм. 

Снимка: Getty Images

Крайнодесни протестират по улиците в САЩ, биват избирани в Германия и управляват Унгария. В цяла Европа се появяват политически партии с политики, които имат за цел да създадат пропасти между хората, вместо да изграждат мостове. Много е спешно да се оспорват активно онези идеи и нагласи, които преди 10 г. бяха в основата на терористичната атака срещу AUF и Работническата партия. Но разбира се и обществото трябва да се изправи срещу силите, които помагат на крайната десница да бъде приемана като нещо естествено и нормално.