Оцелял от атаката на Ютьоя пред Dir.bg: Бях на 15, но продължих напред, за да се боря с расизма
"На този остров имаше много младежи, които днес можеше да са водещи политически лидери", казва Сигмунд Твайт от Норвежкия център за изследователски данни. А Синдре Лиса ни разказва за ужаса от първо лице
Когато на 22 юли 2011 г. Андерш Брайвик започва да стреля по всички младежи, които се появяват пред очите му на норвежкия остров Ютьоя, Синдре Лиса е едва на 15 г. Вижда ужаса в очите, но оцелява. А днес разказва пред Dir.bg за преживяното.
Питаме го за спомените му от онзи ден. Предпочита да не говори в детайли. Страницата на миналото е затворена, за да бъде отворена друга - на това какво може да направи в бъдеще, за да не стане никога повече свидетел на подобна трагедия.
"Трябваше да продължа борбата срещу расизма. Именно тя и многообразието, с което сме толкова горди, бяха ценностите, които бяха атакувани преди десет години. Терористичните атаки на 22 юли бяха нападение срещу Норвегия, срещу нашата демокрация, но и срещу Работническата партия и младежката ѝ организация (AUF), които се бяхме събрали на острова", разказва Лиса.
Отбелязваме неслучайно, че той остава в каузата, която го отвежда на острова. Пред Dir.bg Сигмунд Твайт, старши съветник в NSD - Норвежки център за изследователски данни, повдига въпроса, че на онзи лагер има много младежи, "които днес можеше да са сред водещите политически лидери - много от тях обаче умират, а мнозина други се отказват от политиката изобщо".
Безразборната стрелба на Ютьоя става именно по време на събиране на младежи, които симпатизират на Работническата партия. По-рано бомба избухва и до офиса на тогавашния премиер Йенс Столтенберг (също от Работническата партия, сега генерален секретар на НАТО). При атаката на правителствената сграда умират 8 души. "За мирна и спокойна Норвегия, осем души са много. Това само по себе си беше ужасна терористична атака, нечувана от съвременните норвежки стандарти, но тя остана в сянката на 69-те младежи, убити на Ютьоя. А може би за тази първа атака трябва да се говори повече", казва Сигмунд Твайт.
Синдре Лиса (на снимката) е сред тези, които днес държат да се говори именно за причините, довели до атаката. На 25 г., той е вече генерален секретар на младежката организация (AUF) на норвежката Работническа партия. Ето какво още ни каза той:
Масовата стрелба на Ютьоя и атаката над правителствената сграда са планирани и извършени от крайнодесен терорист, изградил своя мироглед върху расизма, антифеминизма и силната вяра в конспиративни теории, в които Работническата партия (най-голямата в Норвегия) и социалдемократите са главният враг. Тази омраза се утвърди в нашето общество и се развиваше необезпокоявана. И в крайна сметка стана толкова силна, че терористът да повярва, че има право да убива хора заради ценностите, в които вярва.
След онзи ден, 22 юли 2011 г., какво ви мотивира да се изправите и да продължите?
Терорът беше атака срещу моите, срещу нашите социалдемократични ценности и това, за което се застъпваме. Ангажиментът ми към тези ценности само беше засилен след 22 юли. Смисълът за мен бе в това да продължа да се боря срещу расизма и омразата и да работя за приобщаващо общество, в което има място за всички.
10 години по-късно кое е нещото в разбирането на хората, върху което трябва да се работи според Вас?
Надявахме се, че бивайки разкрита, омразата и корпоративните теории ще бъдат прогонени още тогава. Последните 10 години обаче ни показват обратното. Идеите и теориите на конспирацията, лансирани от радикална десница, се превръщат в нещо нормално, те присъстват в обществения дебат и в норвежкото общество и в годините след 22 юли. Десният екстремизъм и терорът също намериха място за международен растеж. Както в Съединените щати, Германия, Нова Зеландия, така и в други страни, видяхме, че лица и групи, принадлежащи към същата общност на идеи като терориста зад атаката от 22 юли, представляват заплаха за малцинствата, дисидентите и сигурността на обикновените хора. Освен това, паралелно с развитието на десния екстремизъм, видяхме, че се развива и политически десен радикализъм.
Крайнодесни протестират по улиците в САЩ, биват избирани в Германия и управляват Унгария. В цяла Европа се появяват политически партии с политики, които имат за цел да създадат пропасти между хората, вместо да изграждат мостове. Много е спешно да се оспорват активно онези идеи и нагласи, които преди 10 г. бяха в основата на терористичната атака срещу AUF и Работническата партия. Но разбира се и обществото трябва да се изправи срещу силите, които помагат на крайната десница да бъде приемана като нещо естествено и нормално.