Операция "Валкирия" - опитът за убийство на Хитлер и екзекуцията на заговорниците

08:01 | 21 юли 2018 | Редактор : Десислава Димитрова 32 8190 Снимка: Wikipedia

На 20 юли 1944 година полковник Клаус Шенк Граф фон Щауфенберг и група военни заговорници правят опит да убият германския фюрер Адолф Хитлер. Щауфенберг поставя скрита в куфар бомба в щабквартирата му на Източния фронт в днешна Полша, известна като Вълчата бърлога. Силата на взрива обаче е смекчена от масивна дървена маса и той оцелява само с леки наранявания. Междувременно Щауфенберг се връща в Берлин и задейства операция "Валкирия", чиято цел е да бъде извършен преврат и свалена нацистката диктатура. Конспираторите обаче са незабавно разкрити, а някои от тях, сред които и той, екзекутирани още в първите часове на 21 юли. Оттогава 20 юли се е превърнал в символ на съпротивата на германските военни срещу нацизма.

Заговорът

Операция "Валкирия" е замислена от офицери от Вермахта, водени от полк. Клаус фон Щауфенберг. Възможно е и участието на фелдмаршалите Ервин Ромел и Гюнтер фон Клуге, които са принудени да се самоубият след атентата.

1 юли 1944 г. Щауфенберг е назначен за началник на щаба на генерал Фром в централата на резервистите на Бендлерщрасе в центъра на Берлин. Тази позиция му дава възможност да присъства на военните съвещания на Хитлер във Вълчата бърлога или в Берхтесгаден. Смята се, че по този начин той ще има възможност да убие фюрера с бомба или пистолет. Планът е генерал Карл Хайнрих фон Стюлпнагел - германският военен командир във Франция да поеме контрола в Париж, когато Хитлер бъде убит, и да преговаря за незабавно примирие с нахлуващите съюзнически армии. Заговорниците дори предварително определят кой какъв пост ще заеме в новото правителство след преврата.

Клаус Шенк Граф фон Щауфенберг е убит, когато е едва на 36 г.

Снимка: Wikipedia

Първоначално планът е на 7 юли генерал Хелмут Щиф да убие Хитлер на изложение на нови униформи в замъка Клесхайм край Залцбург. Той обаче не успява да го направи - казва, че не се чувства в състояние. Тогава Щауфенберг решава да поеме нещата в свои ръце.

На 14 юли той участва в съвещание на Хитлер, носейки бомба в куфарчето си, но в последния момент планът да бъде взривена е отменен. Причината е, че конспираторите искат приближените на фюрера Хайнрих Химлер и Херман Гьоринг да бъдат убити едновременно, а първият отсъства.

На 15 юли, когато Щaуфенберг отново заминава за Вълчата бърлога, това условие е отменено. Планът е да постави куфарчето с бомбата с таймер, да извини себе си от срещата и да излезе, след което да се върне в Берлин. Там операция "Валкирия" да бъде активирана, армията на резервистите да поеме контрола над Германия, а останалите нацистки лидери да бъдат арестувани.

И този път обаче нещата се объркват в последния момент - Химлер и Гьоринг присъстват, но Хитлер е повикан извън стаята. Щауфенберг успява да вземе бомбата и да предотврати откриването й.

На 18 юли до него достигат слухове, че Гестапо знае за заговора и че може да бъде арестуван по всяко време. Затова решава, че следваща възможност да убие Хитлер може би няма да има.

На 20 юли Щауфенберг отлита за Вълчата бърлога. Денят е много горещ, което се оказва решаващо за неуспеха на дръзкото начинание. Оперативните съвещания в главната квартира на фюрера се провеждат ежедневно и обикновено започват в 14,30 ч. Същият ден обаче Хитлер очаква италианския си приятел и колега Бенито Мусолини и насрочва съвещанието за 12,30 ч. Освен това заради жегата то не се провежда в подземния бункер, където подобна експлозия би имала много по-голям ефект, а в лятна дървена постройка. Всички врати и прозорци в помещението са широко отворени, което също намалява ефекта от взрива. Има обаче и други пречки.

Щауфенберг се извинява и излиза уж до тоалетната, където използва клещи, за да смаже края на детонатора, поставен в блок от 1 килограм взрив. Нужни са около 10 минути, за да се задейства. Подполковникът обаче действа бавно, тъй като има много рани от войната - в Тунис той остава без око, без дясна ръка и два пръста на лявата. Прекъснат от пазача, който чука на вратата и му припомня, че срещата трябва да започне, той не успява да захване втория блок взривно вещество, който също е подготвил, затова го дава на помощника си - Вернер фон Хафтен.

Щауфенберг поставя бомбата в куфарчето си и влиза в заседателната зала, където са Хитлер и над 20 офицера. Успява да го постави под масата близо до фюрера. След няколко минути Щауфенберг получава планирано телефонно обаждане и напуска залата. Предполага се, че полковник Хайнц Бранд, който стои до Хитлер, избутва куфарчето зад крака на масата, като по този начин неволно отклонява взрива от Хитлер. По ирония самият той умира, а ако беше останал жив, щеше да е без един крак.

В 12:42 часа бомбата е взривена, като разрушава помещението и убива стенограф. Всички останали са ранени, като трима офицери по-късно издъхват. Хитлер оцелява, като само панталоните му са обгорени и разкъсани. Спасяват го масивният дъбов крак и дебелият плот на баварската маса, а падаща греда минава на сантиметри от главата му. По-късно разказва на свои приближени:

"Месеци след взрива не виждах добре. В залата се виеха облаци дим. Забелязах няколко фигури, които пълзяха по пода сред гъстия пушек. Лежах близо до вратата, върху мене бяха изпопадали греди и дъски, но станах без чужда помощ и започнах да се движа. Само дето ми се виеше свят".

Войник показва панталона на Хитлер, който е носил по време на експлозията

Снимка: Wikipedia

След минути извеждат фюрера от сградата. Лекарите установяват по лицето му леки драскотини, подкожни кръвоизливи на едната ръка и повърхностни охлузвания по тялото. По-късно откриват поражения и върху тъпанчето на ухото му.

Неуспехът на "Валкирия"

Щауфенберг е видян да напуска сградата от военен пазач, който обаче не го намира за необичайно, тъй като понякога си заминава да събира документи. След това вижда огромен облак от дим, дървени парчета и хартия, а хора са изхвърлени през прозорци и врати.

Самият заговорник, който отвън също става свидетел на експлозията, решава, че Хитлер е мъртъв. Качва се в кола с Вернер фон Хафтен и успява да блъфира през три контролни пункта, за да излезе от Вълчата бърлога. След това помощникът му хвърля втората неподготвена бомба в гората. Двамата успяват да стигнат до летище Растенбург, преди да стане ясно, че Щауфенберг е отговорен за взрива. Към 13:00 часа той вече е във въздуха, на борда на самолет Heinkel He 111, подготвен от ген. Едуард Вагнер.

Докато пътува към Берлин обаче, друг генерал, който участва в подготовката на преврата, съобщава на други заговорници, че Хитлер е оцелял. В същото време Щауфенберг се приземява и се обажда от летището, за да каже, че Хитлер е мъртъв. Настъпва объркване. В 16:00 ч. дори е издадена заповед за начало на операция "Валкирия", но по-късно става ясно, че планът е разкрит и всички са в смъртна опасност. Заговорниците са все по-малко решителни, избухват дори боеве между офицери, които подкрепят и се противопоставят на преврата, а Щауфенберг е ранен. Към 23:00 часа вече е ясно, че ситуацията е безнадеждна и един от военните опитва да се застреля (след това го убиват гестаповци). По-късно и други правят опити за самоубийство.

Растенбург, 15 юли 1944 г. Щауфенберг (вляво) срещу Хитлер. Човекът, който се ръкува с фюрера, е генерал Карл Боденщат, сериозно ранен 5 дни по-късно от бомбата на Щауфенберг

Снимка: Wikipedia

Отначало Хитлер и най-приближените му - Химлер, Гьоринг и Гьобелс мислят, че атентатът е дело на екзалтиран германски офицер. Подозират полковник фон Щауфенберг, но не предполагат, че е прекият изпълнител. След време Гьоринг твърди, че научава подробности за атентата и преврата около 17,30 ч. на 20 юли от д-р Ханс Хаген. Дни по-рано той присъства на вечеря, където е и командирът на берлинския военен гарнизон майор Пьомер, който получава заповед от заговорниците за мероприятия по "Валкирия", както и за арест на министъра на пропагандата Гьобелс.

Във военното министерство се събират верни на фюрера офицери, за да парират отвътре щаба на заговорниците. Междувременно Гьобелс и Химлер вдигат по тревога частите на СС и Гестапо. Бързи действия срещу предприема и шефът на разузнаването ген. Валтер Шеленберг.

Така конспираторите, сред които и Щауфенберг, са задържани в сградата на министерство. Осъждат ги веднага - на смърт. След което, малко след полунощ, те са изведени в двора за незабавно изпълнение на присъдата. Мястото е осветено от фаровете на няколко военни камиона. Щауфенберг умира с думите "Да живее вечна Германия!".

Хитлер на посещение при един от ранените военни

Снимка: Wikipedia

Тези, които не се убити веднага, са арестувани, защото "ще са по-нужни като свидетели в скорошния съдебен процес, отколкото като неми трупове". Срещу тях също започва съдебен процес.

В запазен на магнетофонната лента запис от съдебната зала се чува признанието на граф Шверин пред съда, че се включва в заговора заради ужаса му от жестоките убийства, които Вермахтът и Гестапо извършват в Полша. Председателят на съда Фрайслер го нарича "въшкар, нехранимайко, подъл мерзавец" и прекъсва разпита.

Друг от подсъдимите - Фон Хофакер, заявява, че деянията на участниците в заговора не се различават съществено от това, което самият Хитлер извършва по време на първия нацистки метеж в Мюнхен през ноември 1923 г.

Генерал-фелдмаршал Витцлебен пък признава, че решил да се обяви срещу Хитлер, защото реформите на фюрера във Върховното командване са истинската причина за военните неуспехи на германската армия.

"Навярно не сте съгласен с изтребването на евреите и с принципите на националсоциалистическата правна концепция?", пита го съдията.

"Държавата си присвои тоталитарното право да разполага с живота на гражданите и иска от тях да се откажат от нравствените си принципи и от дълга си към Бога", отговаря подсъдимият.

На 8 август 1944 г. съдът произнася смъртни присъди за всички обвиняеми. Хитлер е доволен от решението и дори нарежда да бъдат заснети подробности около "справедливото наказание на тези предатели". Запазената кинолента показва дълго бяло помещение, разделено с черна завеса на две половини, а на няколко железни траверси висят осем касапски куки.

"Искам да ги видя как висят като добитък", заявява садистично на екзекуторите фюрерът.

Държавният обвинител чете присъдата:

"Подсъдимите, народният съд ви осъди на смърт чрез обесване. Майстор екзекутор, изпълнете своите задължения!"

Осъдените минават един след друг зад черната завеса, където палачите ги отвеждат до куките с примки. Изтеглят ги бавно нагоре, за да се задушават по-дълго в страдания. През цялото време светят силни прожектори, а няколко камери снимат.

Същата вечер Хитлер седи в киносалон сред елеганти дами и господа в любимото си кресло, за да се любува на току-що подготвения филм за неуспелия преврат. Смее се високо и ръкопляска при агонията на всеки свой враг. Повечето зрители обаче са в шок.

Ако планът на заговорниците беше успял, ходът на историята можеше да е друг, а Втората световна война да е свършила по-рано...