Няколко въпроса за огъня в "Нотр Дам"...
Църквата е преживяла войни, но сега падна в плен на пожара
Пожарът, който опустоши катедралата "Нотр-Дам" вечерта на 15 април, предизвиква вълна от емоции, но и от въпроси.
В парижката катедрала никога не е имало голям пожар през осемте века на съществуването й. Преди изобретяването на гръмоотвода през 1752 г., в църквите често са се срещали случайни пожари, свързани с мълнии, припомня религиозният историк Одон Вале по BFM-TV. Да не говорим и за войните, които също пощадиха катедралата.
"Нотр Дам" е близо до трагедия на 24 май 1871 г. По време на Парижката комуна бунтовниците подпалват няколко пейки и столове с бъчви с петрол. Началото на пожара бързо се контролира благодарение на намесата на шепа стажанти аптекари, които влизат в катедралата, за да гасят огъня.
Можело ли е пожарникарите да действат по-бързо?
Твърде рано е да знаем подробностите за обстоятелствата на пожара. Той тръгва от тавана на сградата около строителното скеле преди бързо да обхване целия покрив, включително и кулата-стрела, която се разруши. Пожарникарите бързо пристигнаха на мястото на инцидента. Те имаха трудности да стигнат до покрива, защото пожарникарските маркучи са с размери само по тридесет метра, а стрелата е осемдесет и седем метра, но те успяха да контролират огъня през нощта и да ограничат бедствието, коментира Le Monde.
Интервенцията отвън не е много ефективна през първите минути, защото при този тип строителство френските пожарникари имат тактика да се справят с пожари отвътре, а не отвън, за да запазят наследството.
В ход са няколко разследвания, за да се разберат обстоятелствата и произхода на трагедията.
Защо не можеше да се гаси от въздуха?
Въпросът беше зададен от президента на САЩ Доналд Тръмп в Twitter. Противопожарните самолети се намират в южната част на Франция, където работят най-често, така че е трябвало да се съберат в Париж, който щеше да отнеме няколко часа. Те биха имали проблеми и със снабдяването от река Сена. Самолетите са проектирани да изпускат тонове вода наведнъж, което е ефективно срещу горски пожар, но този начин на гасене би могло да причини значителни щети на сградата и да засегне съседни такива.
Защо около катедралата имаше скелета?
Ремонтът на катедралата започна през 2018 г.. Проектът за 60 милиона евро се очакваше да продължи около двадесет години. Според специалистите той трябваше да бъде извършен по спешност. Скелето, построено през април 2018 г., първоначално е трябвало да позволи обновяването на кулата, чийто оловен покрив е бил много повреден. Според експерти това е било техническо предизвикателство, поискани са били 500 000 стоманени тръби с тегло около 500 тона. Седмица преди огъня, шестнайсетте медни статуи, представляващи евангелистите и апостолите, са свалени.
Как се е разпространил пожара?
Произходът на пожара все още е неизвестен, но огънят е бил забелязан в рамката, датираща от тринадесети век, наречена "гора" заради големия брой дървета, използвани за построяването й. Някои греди дори бяха възстановени от предишна рамка и бяха по-стари, така че дървесината е била суха. За да се ограничат рисковете, електричеството не е било инсталирано в рамката.
Огънят ме възможно да е възникнал от заваръчни работи. От друга страна, когато се задейства, огънят може да се разпространи изключително бързо.
Какви други материали са изгорели?
В катедралата дървената рамка беше покрита с оловен покрив с тегло 210 тона. Този материал обаче се топи при 327,5 ° С и почти напълно се е разтопил в огъня. При пожара се е развила температура от повече от 800 ° С.
В допълнение към покрива, оловото е било използвано за огъване на стъклописи на катедралата. Заваръчните шевове също са направени от олово на повечето метални носещи елементи на конструкцията, което не е устойчиво при пожар, макар и варовикът да е огнеустойчив.
Скелето, изработено от поцинкована стомана, не се топи в огъня. Всъщност, стомана може да се деформира, но не се топи под 1450 ° С. От друга страна, тя проводник на топлината и може да помогне за разпространението на огъня, ако е в контакт с други запалими елементи.
Кой ще плати щетите?
Като собственик на почти деветдесет катедрали, включително и "Нотр Дам", държавата ще бъде отговорна за поемането на ремонта на сградата. Вече се събират дарения. Франсоа Пино и Бернар Арно обявиха, че дават 300 милиона евро дарения, докато регионът на Ил дьо Франс и град Париж също обявиха, че ще направят вноски от 10 милиона и 50 милиона. Бившият министър на културата Жан-Жак Аягон предложи частните дарители да се възползват от 90% намаление на данъка,тъй като катедралата е "национално богатство".