На 27 април 1521 г. в битка с местните жители на филипинския остров Мактан загива известният мореплавател Фернандо Магелан, който открива пролива от Атлантическия до Тихия океан.

Откривателят решава да подкрепи един от местните владетели в борбата му с друг, но не пресмята добре силите на хората си. Така първото околосветско пътешествие е завършено от съратника на Магелан - капитан Хуан Себастиан Елкано. Заедно с него само шепа моряци се връщат в Испания, където са посрещнати като герои.

Как Магелан отплава до Тихия океан

Флотилия от пет кораба, водена от португалеца Фернандо Магелан, който преминава на служба под испански флаг, отплава от пристанището Санлукар де Барамеда на 20 септември 1519 година.

Магелан успява да убеди младия крал Карлос I (б.р.-по-късно император на Свещената Римска империя под името Карл V), че по-бързо може да се стигне до Тихия океан като се премине през Атлантическия океан на запад, а не около Африка, като правят португалците.

Вярвайки във версията за съществуването на мистериозен пролив, свързващ два океана, монархът се съгласява да даде на екипажа двугодишен запас от храна. Повече от 300 души отплават към богатите на подправки Молукски острови.

Магелан приема ранга на генерал-капитан и издигна на кораба знамето на Тринидад.

Още на 29 ноември 1519 г. експедицията достига бреговете на Бразилия. Малко по-късно испанците акостират в Патагония. Те са доста изненадани от местните, които носят обувки от слама в студеното време. Това е причината моряците да ги наричат патагонци - "големи крака".

За да вземат някои от местните жители със себе си, испанците прибягват до измама. Започвайки да подаряват на патагонците храна и красиви тъкани, те им предлагат да им оковат краката. Местните не разбират целта на оковите, но позволяват.

От хрониките е известно е, че всички "качени" на корабите патагонци са починали от различни болести преди края на пътуването.

До март 1521 г. експедицията на Магелан достига архипелага между днешна Индонезия и Тайван.

Капитанът нарича групата острови "архипелагът Свети Лазар" (б.р.-Филипините получават съвременното си име през 1543 г. - в чест на испанския крал Филип II). Магелан акостира на един от островите, където създава лазарет за болни и ранени моряци.

Още в средата на 19 век германският пътешественик Георг Хартвиг ​​обръща внимание на хитростта на испанците. "Изглежда напълно неприемливо жестокото отношение на членовете на експедицията на Магелан към населението на Филипините, но то е факт", пише Хартвиг в книгата си "Човекът и природата на островите на Великия океан", издадена през 1865 г.

"По заповед на Магелан двама диваци са пленени и доведени до кораба със сила - варварска жестокост, която великите мореплаватели тогава си позволяваха срещу дивите народи и която само груби китоловци си позволяват сега. Тези факти доказват, че духът на човечеството през последните векове обаче е постигнал известен напредък и това ни дава солидни надежди, че всичко ще се подобри с времето", разказва още Хартвиг.

За разлика от португалците, испанците се стремят да подчинят всички новооткрити земи с военна сила и да ги поставят под свой пряк контрол.

Магелан успява да спечели доверието на един от местните владетели Хумабон. Откривателят дори го кръщава заедно със семейството му и няколкостотин поданици, а владетелят се съгласява да признае крал Карл V за свой господар при условие, че испанският монарх ще го "издигне над всички съседни владетели".

В ролята на покровител на новите християни, Магелан се намесва във вътрешната война на местните жители.

Легендарна битка с Лапу-Лапу

Вдъхновен от приемането на новите си "приятели" в християнството, Магелан иска Лапу-Лапу, владетел на малкия остров Мактан, незабавно да се подчини на Хумабон.

След отказа Магелан решава да накаже Лапу-Лапу и да покаже силата на испанското оръжие. Следва испанска инвазия на остров Мактан.

"Магелан е толкова убеден в силата на оръжието си, че заповяда на съюзника да остане на лодките, за да наблюдава победата оттам, отбеляза Хартвиг. - С 49 души той влиза в много неравна битка с 2000 мактанци, които благоразумно не му позволяват да се стигне до ръкопашен бой, а го примамват да стреля все повече и повече, докато накрая липсата на барут го принуждава да се откажа. Там, победен от множеството, той пада, след като е пронизан от копие."

До известна степен Магелан надценява влиянието си и става жертва на собствените си амбиции, подкрепяйки един владетел в борбата му срещу друг.

В интерпретацията на съветския историк по география Йосиф Магидович събитията на остров Мактан изглеждат по различен начин.

Според неговата версия испанските лодки не са могли да стигнат до брега поради големи рифове. Тогава Магелан оставя около десет арбалетчици и част от хората си в лодките и той слиза на брега с 50 души.

Местните ги чакат, а хората на Магелан атакуват в три групи. Тогава от лодките откриват огън, за да помогнат на капитана и хората му.

Но стрелите и куршумите не могат да пробият дървените щитове. Войниците на Лапу-Лапу са запознати добре въоръжението на испанците, придвижват се бързо, не позволявайки на стрелците да се прицелят точно. Местните пък се стремят да целят противниците си в краката, защото там не не са защитени от броня.

В хода на битката Магелан заповядва да се подпали селото, което вбесява местните и те започват да обсипват испанците със стрели, да ги замерват с камъни и да хвърлят по тях копия.

Според разказа на члена експедицията Антонио Пигафета, който води дневник, повечето войници избягали. Само 6-8 човека от най-верните сътрудници остават до Магелан. След като разпознават вражеския водач, местните жители го нападнат. Заобиколен от всички страни Магелан продължава да отвръща на удара.

"Докато се опитва да си извади меча, Магелан е ранен в ръката. Един от нападателите го рани в левия крак. Капитанът падна с лице надолу, а след това туземците го мушкаха с копия и започнаха да го удрят с дървени колове, докато не го убиха. А Магелан продължаваше да гледа назад, за да види дали всички имаме време да се качим обратно в лодките ", разказва Пигафета, който пише книга за първото околосветско пътешествие.

Заедно с Магелан са убити осем испанци, а много от оцелелите моряци са ранени.

Хумабон, който наблюдава битката от безопасно разстояние, предлага на Лапу-Лапу откуп за телата на Магелан и падналите испанци. Победителите категорично отказват да предадат убития капитан.

Екипажът на Магелан продължава да плава без командира си и на 6 септември 1522 г. завършва първото по рода си морско пътешествие около света. От петте кораба три не се връщат в Испания. 34 членове на кораба "Виктория" под командването на Хуан Себастиан Елкано, включително четирима местни жители от Молукските острови, успешно стигат до островите Кабо Верде, където 13 от тях са арестувани от португалците.

Така само 17 испанци триумфално се връщат в Севиля.

Те обаче предоставят неопровержими доказателства, че Земята е въртящо се кълбо, а моретата са неделими водни обекти. Благодарение на оцелелите моряци картографските данни на древните гърци и римляни са отхвърлени като погрешни и несъстоятелни.

През 1529 г. е подписан Договорът от Сарагоса, според който островите в Тихия океан са приписани предимно към Испания, а страните от Югоизточна Азия - към Португалия.

Така испанците и португалците си разделят целия свят.