Не допуснаха в Сърбия журналиста Александър Димитров заради книги на Едвин Сугарев
Държали го на границата с часове, след което му казали да върне трите екземпляра, тъй като нямал право да ги внесе. Димитров е категоричен, че знае правата си и няма забрана за внасяне на три книги
Сръбските гранични и митнически власти на граничния контролно-пропускателен пункт "Рибарци" не допуснаха журналиста и председател на Сдружение "Глас" в Босилеград Александър Димитров да влезе в Сърбия заради книги на Едвин Сугарев.
Снощи пред БТА Димитров разказа, че е държан на границата с часове, а като причина са му посочили това, че носи книги на български език. Книгите са три екземпляра на "Елегия за Краището. Съдбата на българите в Западните покрайнини" с автор бившия консул на Република България в Ниш Едвин Сугарев.
"Не нарушавам закона и властите нямат никакъв аргумент да ме притесняват", добави Димитров, заявявайки и че си знае правата, според които може да носи до три книги с едно заглавие през митницата.
"На граничния пункт ми издадоха документ, който да подпиша. Според документа спешно трябва да върна книгите в България и не мога да вляза с тях в Сърбия", разказа още Димитров, който е стрингер (бел. ред.: нещатен дописник) на БТА в Босилеград.
Той е отказал да подпише документа и очаква подкрепа от консула на България в Ниш Димитър Цанев, който след разговор с него е обещал да говори и със сръбските власти. "Надявам се, с помощта на медиите нещата да се променят. Това не може да продължава така. Аз уважавам правилата и бих искал и с мен да се отнасят така", каза още той.
За казуса снощи съобщи и председателят на Фондация "Македония" Виктор Стоянов.
Резюмето на "Елегия за краището - Съдбата на българите в западните покрайнини" в страницата на издателство "Сиела" (книгата е издадена от "РИВА") гласи:
"Те не са емигранти, не са напуснали родината си по своя воля. Оказали са се откъснати от нея, захвърлени в чужда и враждебна среда. Търсили са свободата си - със слово, с непримиримост, понякога и с оръжие в ръка. Закрепостени са били, били са заточеници в един свят, сътворен по волята на Великите сили след края на Първата световна война, свят на разкъсани държави и изкуствено съчленени федерации. Превратностите на съдбата от целия XX век са минали през живота им, опустошавали са битието им. За да стигнат - макар и оредяващи, но все още идентифициращи се като българи, до днешния ден, в който Европа продължава да търси пътища за изцеляване на старите рани и предотвратяване на нови конфликти. Крайно време е да помислим за тях".
Авторът Едвин Сугарев е политик, общественик и поет.
Завършил е българска филология в Софийския университет през 1978 г. През 1985 г. защитава докторат на тема "Българската литература след Първата световна война и немският експресионизъм (мирогледни и стилистични паралели)". Научен сътрудник в Института за литература между 1986 - 1990 г., като междувременно преподава нова българска литература в СУ (1987) и води лекции върху българския експресионизъм в Пловдивския университет Паисий Хилендарски (1988).
През 1989 г. става редактор на литературния самиздатски алманах "Мост". През 1990 г. влиза в редколегията на списание "Литературна мисъл", и също е редактор на "Литературен вестник" от 1991 до 1996 г. и от 2003 до днес. От 2002 г. е научен сътрудник в Института за литература при БАН. През 2008 г. защитава докторат на тема "Александър Вутимски - паралелни прочити". През 2010 г., в несъгласие с начина на реформиране в БАН, напуска и става преподавател в НБУ. Член на редколегията на Българистика Nuova - годишник на департамент Нова българистика към НБУ.
Дейността си на литератор и поет Сугарев съвместява с обществена и политическа дейност. Народен представител е в Седмото Велико народно събрание, в 36-ото и 37-ото обикновени народни събрания, като в последното е заместник-председател на комисията против корупцията. В периода 1997-2002 г. е посланик на страната ни в Монголия и Индия. През 2015 г. е назначен за консул в Ниш.
През 1989 г. е активист в националното движение "Екогласност", а през 2014 г. участва в предизборните кампании на ГЕРБ.