"Вече съм го казвал, но ще го повторя: ако българските искания влязат в преговорната рамка, това ще означава капитулация за дипломацията на (Република Северна) Македония. Това означава: или се асимилирате и българизирате и ставате член на ЕС, или никога няма да станете част от ЕС. Ако има гласуване в парламента, ние ще гласуваме против", казва в интервю председателят на ВМРО-ДПМНЕ Християн Мицкоски, съобщават от пресцентъра на опозиционната партия в Република Северна Македония.

По думите на Мицкоски, за да бъде обсъдено вписването на българите в конституцията на страната България трябва да даде гаранции, че това ще бъде последното й искане, че тя не само няма да пречи на Северна Македония до влизането й в ЕС и ще бъде и най-големият поддръжник за това, но и трябва да бъде отменена гласуваната през 2019 г. в българския парламент резолюция.

Мицкоски е посочил, че както при влизането на Република Северна Македония в НАТО България е заявила, че няма отворени въпроси, така трябва да го заяви и сега, както и "че няма да бъде тълкувана историята, нито какъв народ сме били, нито да бъде оспорван езикът", пише в съобщението.

Ден преди това министърът на външните работи на Република Северна Македония Буяр Османи заяви, че последните разговори през уикенда с българския му колега Теодора Генчовска са били конструктивни и ако се срещнат пак ще продължат от там, до където са стигнали. "Не дефинираме съдържанието, а формата на решението. Опитваме се да бъдем прецизни. Има един параграф за институция, която ще следи за езика на омразата, настоях да дефинираме коя ще е тази институция и решихме, че това ще са МВнР, за да не оставим никакво място за интерпретации.", каза Османи.

По думите му вписването на българите в конституцията на Република Северна Македония преди старта на преговорите е било българско предложение, но за македонската страна то е неприемливо. "Няма съмнение, че трябва да се направи, но по отношение на стъпките смятаме, че трябва да е обратното - преговорната рамка трябва да бъде в пакет с първата междуправителствена конференция и тогава да започнем с промените в Конституцията. Дадохме нашето виждане как да се случи и се разбрахме всеки да направи консултации, преди да продължим", каза Османи, който уточни, че българската делегация още е била в Скопие, когато той е разказал на премиера и президента за постигнатото в преговорите.

Османи поясни, че работата на съвместната историческа комисия е била обсъждана само доколкото се е говорило за формата на работата й - броят на срещите на историците и календар за тях. Според него работата на комисията в голяма степен зависи от общата политическа атмосфера, но е неприемливо историческите искания да влязат в преговорната рамка. "Правата на човека така или иначе влизат в глава 23 и тук няма нищо спорно, но историческата комисия е част от двустранните проблеми", посочи Османи, според когото е неприемливо въобще исканията на България да бъдат включени в преговорната рамка и това е позиция и на Република Северна Македония и на европейските държави.