Метежът на Пригожин: Най-голямото предизвикателство към Кремъл от 32 г. ни връща към историята

Снимка: БТА

Метежът на Пригожин: Най-голямото предизвикателство към Кремъл от 32 г. ни връща към историята

Успехът на всеки пуч зависи от отношението на силовите структури и превземането на реалните властови центрове

18:01 | 24 юни 2023 | Автор : Стоян Гогов 309 17418 Снимка: БТА

Евгений Пригожин, лидерът на частната армия "Вагнер", отправи най-голямото предизвикателство към властта в Русия от 1991 година насам. Той предприе поход с над 25 000 войници към Москва.

Избрано

Ростов на Дон и Воронеж вече са под контрола на групировката, а до руската столица остават по-малко от 400 километра.

Първоначално Пригожин бе насочил похода си срещу военния елит на Русия, но той вече направи заявка за президентския пост в страната.

Действията му бързо могат да намерят неочакван съюзник в лицето на либералната опозиция в страната или да срещнат подкрепата на недоволни от държавния глава Владимир Путин националистични кръгове.

Президентът на Русия вече направи сравнение на случващото се с революционната ситуация от 1917 година. Паралели обаче могат да се направят и с други известни преврати в историята.

Метежът на Корнилов в Русия - септември 1917 г.

През февруари 1917 година монархията в Русия губи властта си. В столицата Санкт Петербург започва да управлява либералното правителство на Александър Керенски. То обаче успява да настрои срещу себе си едновременно дясната и лявата опозиция. Неумелите действия на фронта през Първата световна война, невъзможността за бърз мир и икономическата криза са клечките, които могат да запалят "пожара на революцията" в Русия.

През август 1917 г. главнокомандващият на руската армия Лавр Корнилов се опитва да предприеме поход към столицата на империята - Санкт Петербург. Целта му е да прекъсне пътя към властта на все по-влиятелните болшевики, но и да премахне либералната и неумела власт на Керенски.

Паралелите със случващото се в Русия са големи.

Керенски сам назначава Корнилов за командващ на руската армия. Неговият бунт обаче завършва неуспешно. Армията не застава зад генерала.

Иронично, действията на Корнилов катализират необходимия хаос, довел до Октомврийската революция в Русия.

Октомврийската революция в Русия - ноември 1917 г.

Неуспехът на Корнилов води до провъзгласяването на Русия за република на 1 септември 1917 г. Властта обаче е по-крехка от всякога. Първата световна продължава, а икономическата криза се задълбочава.

По това време в Санкт Петербург на практика съществува двувластие, а армията почти липсва от столицата. С бързи действия на 25 октомври комунистическите сили завземат стратегическите сгради в града. Под техен контрол падат държавната банка, гарите, телеграфните и телефонните централи.

На практика за осъществяването на един преврат са нужни няколко условия - слаба централна власт и дезорганизирани силови структури. Прекъсването на комуникациите и установяване на контрол върху централната банка са други почти толкова важни фактори.

След това завземането на Зимния дворец изиграва по-скоро символна роля. Превратът вече е победил. Той обаче поставя началото на кървава гражданска война, бушувала в Русия до 1922 година.

Октомврийската революция поставя край на Руската империя, но на нейно място тя изгражда нова по-централизирана свръх-държава с експанзионистичен характер.

Походът към Рим - октомври 1922 г.

Големи паралели между ситуацията в Русия могат да се правят и с похода на Бенито Мусолини към Рим от 1922 година.

Италия излиза от Първата световна война като победител. Тя обаче е недоволна от скромните си териториални придобивки. Това, наред с икономическите тежести, запалва основата на народното недоволство.

Мусолини е един от най-известните журналисти и военни герои в Италия. Започнал политическия си живот като социалист, той се превръща в радикален националист, настояващ за съществени промени в Италия.

На 24 октомври 1922 г. Мусолини заявява пред 60 000 военни на митинг в Неапол, че целта му е властта в Рим. На следващия ден започва марш към италианската столица.

Армията остава безучастна. Много генерали открито помагат за осъществяването на похода, а Мусолини се ползва с подкрепата на влиятелни аристократи и индустриалци. Така по безкръвен начин колоните на бъдещия Дуче достигат до Рим.

Кралят на Италия, Виктор Емануил III, се страхува от избухването на гражданска война. Той назначава Бенито Мусолини за министър-председател, макар фашистите да имат само 35 от общо 527 депутати.

Пасивността на властта в Рим, подкрепата на армията и симпатиите на италианския елит към Мусолини правят възможен неговия преврат.

Превратът на "Звено" в България - май 1934 г.

Деветнадесетомайският преврат от 1934 година в България отново показва каква е рецептата за успешен преврат.

Май месец преди 89 години у нас започва с политическа криза. Свалянето на министъра на железниците, оставка на премиера и уволняването на влиятелни военни от страна на Борис III стават катализатор за отслабването на централната власт.

Военният съюз и политическият кръг "Звено" се подготвят за извършването на преврат още от 1933 година.

На 18 май водачът на Военния съюз обхожда частите на Софийския гарнизон и информира за него членовете на съюза. Така военните в София пряко подкрепят преврата. Завзето е полицейското комендантство, с което всички силови структури в столицата попадат под контрола на превратаджиите.

Само за няколко часа членовете на Военния съюз установяват контрол над всички гарнизони в страната, а столицата е блокирана от армията.

Към 4 часа на сутринта на 19 май превратът е приключил успешно. Цар Борис III е се съгласява с исканията на Военния съюз и "Звено".

Разложението на мнозинството от парламентарно представените партии парализира оказването на политическа съпротива. Народът също приема преврата - основно заради заявките, направени срещу политическите партии.

Съществуването на два властови центъра - Военния съюз и "Звено", както и запазването на монархията като "трети ъгъл" са причина само две години по-късно реалната власт в страната да премине в ръцете на цар Борис III.

Опит за преврат в СССР - август 1991 г.

Пропускаме десетилетия на метежи и граждански войни в Африка и Южна Америка, за да стигнем до преврата, променил историята на Европа. Това става с пълния му неуспех и постигане на обратни от обявените цели.

Августовският пуч в СССР от август 1991 година е опит за "недопускане на разпад на СССР". Председателят на КГБ, влиятелни военни и ръководители от КППС започват преврата на 19 август 1991 година. Те арестуват Михаил Горбачов в лятната му резиденция в Крим. В Москва са въведени около 4000 военнослужещи и над 700 бронирани машини.

Пучистите нямат пълен контрол над военните части. Те са твърде неумели и не успяват да привлекат широка обществена подкрепа.

В битката си за властта, превратаджиите се оказват и крайно нерешителни. Те не предприемат активни действия против набиращата сила демократична опозиция. Към нейната страна минава влиятелният генерал Александър Лебед.

Военните части и силите на КГБ отказват да спазват заповедите на превратаджиите. Това позволява организирането на опозицията и връщането в Москва на Горбачов.

Подобно на метежа на Корнилов от 1917 година, пучът от август 1991 година катализира разпада на СССР.

Неуспешното отстраняване на Чавес във Венецуела - април 2002 г.

На 11 април 2002 година опозицията във Венецуела извършва преврат срещу президента Уго Чавес.

В началото на 2002 г. рейтингът на Чавес спада до около 30%. Против него се обявява едрият бизнес. Църковни лидери и много от влиятелните медиите също подкрепят свалянето на Чавес.

Много пенсионирани офицери и действащи военни също правят заявки против президента, противопоставяйки се на социалистическите му възгледи.

Налице са всички елементи за осъществяването на успешен преврат. Политическата обстановка във Венецуела е дестабилизирана и от опитите на правителството да национализира петролната индустрия в страната. Всяка седмица в столицата Каракас има демонстрации и контра-протести.

На 11 април Уго Чавес е арестуван, а за президент е обявен Педро Кармона. Той веднага суспендира конституцията от 1999 година и разпуска парламента и висшия съдебен съвет. Само за часове след идването си на власт Кармона прави опит да спре всяка едно от въведените от Чавес реформи.

Агресивните и крайни действия на новия държавен глава обаче водят до недоволството на военните, които в крайна сметка заемат про-чавистка позиция.

Междувременно противниците на преврата окупират основните медии в столицата и поставят президентския дворец под пълна блокада - докато там са част от лидерите на преврата. Опозицията на Чавес също остава шокирана от крайните действия на Кармона и започва да се разединява.

Така превратът завършва неуспешно само 47 часа след началото си.

Любопитно, но две години по-късно Уго Чавес признава, че умишлено е провокирал кризата.

Не достатъчно подготвен преврат се проваля, а това позволява на Чавес да установи пълен контрол над Венецуела, предприемайки мащабни действия срещу опозицията си.

Опит за държавен преврат в Турция - юли 2016 г.

В нощта на 15 срещу 16 юли 2016 г. в Турция се провежда неуспешен опит за държавен преврат. Целта му е свалянето на Ердоган и прекъсване на пълзящата ислямизация в страната.

Според властите в Анкара, опитът е организиран от привърженици на живеещия в изгнание ислямски проповедник Фетхуллах Гюлен, а в подготовката му участват и агенти от ЦРУ.

Основната опозиция срещу Ердоган обаче е в лицето на светските военни, искащи да възстановят принципите на кемализма в страната.

Опитът за метеж от 2016 година е пример за това как не се прави преврат.

Пучистите атакуват турския арламент и бомбардират Президентсткия дворец. Това обаче са само символните центрове на властта.

Те не успяват да изолират Ердоган или да поставят под контрол медиите. Превратаджиите не срещат широка подкрепа от армията или полицията.

Всичко това кара мнозина да предположат, че турският държавен глава сам е инициирал преврата срещу себе си.

След неуспешния преврат Ердоган безнаказано се разправя с политическите си противници и бетонира властта си.

До края на 2016 година арестуваните надхвърлят 100 000 души. Сред тях са военни (основно генерали), полицаи, съдии, журналисти, учители, представители на интелигенцията. Закрити са над 550 институции и неправителствени организации, както и над 150 медии.

Според поверителен доклад на разузнавателен отдел на Европейската комисия чистките, последвали събитията, са били планирани отдавна.

Сравнения и изводи

Много често превратите постигат точно обратния на търсения от тях резултат. Основната причина за провала им е липсата на подкрепа от силовите структури на властта.

Историята на Русия съдържа примери за метежи, целящи запазването на силна централна власт. Те обаче само катализират разпада й. Основна роля за неуспеха им играе пасивното или активно неодобрение на армията спрямо пучистите. Ролята на организираната опозиция също не е за подценяване.

Метежът на Пригожин засега среща активно неодобрение на силовите структури в Русия. Опозицията в страната продължава да е слабо организирана, а мнозинството от лидерите й - зад граница или в затвора.

Бунтът на "Вагнер" започна преждевременно - все още няма реализиран пробив в руската отбранителна линия. Времето за действие на Евгений Пригожин обаче бе ограничено. Очакваше се в близко бъдеще той да изгуби контрола над въоръжените си сили.

Маршът на собственика на ЧВК "Вагнер" към Москва едва ли ще приключи като Похода на Мусолини към Рим. Единствената вероятност за това е широко присъединяване на военни части към силите на "Вагнер".

Има шанс опитът за преврат да катализира разпад на централната власт или дори стартира нова гражданска война в Русия, но също толкова вероятно е ефектът от действията на Пригожин да бъде ново втвърдяване на властта в Кремъл.

Украинската контраофанзива и нейните резултати могат да наклонят везните в едната или в другата посока. Последващите действия на руската олигархия, чиновници и армия ще станат определящи за хода и последствията на преврата.

ИЗБРАНО