Льо Пен отрече да има "таен план" за напускане на ЕС
Политическите й опоненти твърдят, че евроскептичното ядро на партията ѝ остава непроменено
Френската крайнодясна кандидатка за президент Марин Льо Пен заяви, че няма "таен план" Франция да напусне Европейския съюз, дори ако нейните опити да реформира блока се провалят, предаде Ройтерс.
На въпрос дали под нейно ръководство страната би излязла от ЕС, Льо Пен заяви пред радио "Франс ентер": "В никакъв случай".
За разлика от президентските избори през 2017 г., в тазгодишната си кампания Льо Пен не изразява желание за напускане на ЕС или еврозоната. Но нейните политически опоненти твърдят, че евроскептичното ядро на партията ѝ остава непроменено.
Още вчера, в деня след първия тур на президентските избори във Франция, двамата съперници на балотажа на 24 април възобновиха своята кампания. Центристът либерал Еманюел Макрон и водачката на крайната десница Марин Льо Пен бяха съперници и преди пет години, но за разлика от 2017 г., когато кандидатите от целия политически спектър се обединиха зад Макрон, или по-точно против Льо Пен, то сега балотажът се очертава оспорван.
Двамата претенденти се впуснаха в предизборни обиколки още в понеделник, за да се борят за гласовете на избирателите, особено от левицата, отбелязва Франс прес. Макрон зае първо място в неделя с 27,85 процента, изпреварвайки с повече от 4 пункта Льо Пен, която получи 23,15 на сто.
Френският президент отиде на север - район, където неговата съперница има силни позиции. Макрон отнесе критики заради спорния си проект да повиши възрастта за пенсиониране до 65 години. "Гласувах за вас, но съжалявам. Вие не обичате много пенсионерите", обърна се жена към френския президент.
По-късно през деня Макрон изрази готовност да "отвори вратата" за вдигане на пенсионната възраст само до 64 години, "ако има твърде много напрежение" и в случай че това може да помогне да бъде "постигнат консенсус". Така френският президент побърза да даде сигнал, че е готов на отстъпки по този деликатен въпрос в една страна, където социалната държава има силни традиции. Още повече, че Макрон ще води ожесточена борба с Льо Пен за гласовете на хората, подкрепили останалия на трето място на първия тур крайноляв кандидат Жан-Люк Меланшон. Двамата претенденти за Елисейския дворец нямат избор, освен да ухажват през следващите две седмици младия и от народните слоеве електорат на Меланшон, получил най-високия резултат вляво - цели 21,95 процента.
Влязъл късно в предизборната кампания заради войната в Украйна, с малко обиколки и само един голям митинг преди първия тур, сега Макрон ще има много по-осезаемо присъствие на терен, посочва АФП. В събота той се надява да събере огромно множество в своя подкрепа в южния град Марсилия.
Марин Льо Пен обаче не възнамерява да отстъпи нито педя на опонента си. Тя направи изненадващо посещение в централния департамент Йон с основни теми "покупателната способност и инфлацията, последиците за земеделските производители". Льо Пен очевидно се надява да извлече полза от резкия скок на цените след пандемията от коронавируса и вследствие на войната в Украйна, който неминуемо ще се отрази на икономиката и на жизнения стандарт на хората, особено на по-уязвимите слоеве.
Впрочем лидерката на партия "Национален сбор" (НС) съсредоточи цялата си кампания върху покупателната способност и остави своите любими теми - борбата срещу имиграцията и защитата на нацията - на друг кандидат от крайната десница - полемиста Ерик Земур, останал четвърти със 7,07 процента. Стратегията на Льо Пен да се опита да се възползва от икономическите трудности и да остави радикалната реторика на друг кандидат, който съответно да се озове в центъра на критиките, се увенча с успех: тя постигна най-високия резултат за крайната десница на първи тур на президентски избори във Франция, отбелязва АФП.
"Отиваме на този втори тур с опит. Този отпреди пет години ще бъде много полезен", заяви неслучайно Марин Льо Пен.
На балотажа преди пет години Макрон спечели убедително с 66,10 процента от гласовете срещу 33,90 на сто за Льо Пен. Тогава радикалното послание на лидерката на крайната десница обедини останалите политически сили срещу нея и не й остави никакви шансове на балотажа. Този път обаче не само неблагоприятната международна икономическа конюнктура се оказа от полза за нея. Марин Льо Пен посмекчи своето послание, което я кара да се надява, че може да привлече подкрепа от по-широки слоеве избиратели. При това, за разлика от 2017 г., когато трети остана кандидатът на традиционната консервативна партия "Републиканците" Франсоа Фийон, който след това очаквано подкрепи Макрон, то сега в тази ключова роля се оказа представител на радикалната левица, чийто електорат е много по-непредсказуем.
Да, Жан-Люк Меланшон не призова изрично своите привърженици да подкрепят настоящия президент, но ги прикани да не дават своя глас за лидерката на крайната десница. Неговият електорат, за разлика от този на консерваторите, изглежда обаче не е хомогенна маса, която би подкрепила "разума" на традиционните политически сили, за да спре крайната десница.
"Много избиратели на Жан-Люк Меланшон не искат да се пенсионират на 65 години, не искат да оставят френската политика в ръцете на "Маккинзи" и други частни консултантски компании", каза председателят на НС Жордан Бардела. Той изрази надежда, че тези хора "ще гласуват за Марин Льо Пен на втория тур".
В навечерието на първия тур доклад на Сената разкри миналата седмица, че американската компания "Маккинзи", наета от френското правителство да го консултира за ваксинационната кампания срещу Ковид и други политики, се е оказала замесена в данъчни измами. Този скандал помрачи предизборната кампания на Макрон, макар той да не бе пряко замесен.
Трима злополучни претенденти от левицата - екологът Яник Жадо, получил 4,63 процента от гласовете, комунистът Фабиен Русел (2,28 на сто) и социалистката Ан Идалго (1,75 пункта) - призоваха своите избиратели да подкрепят на балотажа президента за втори петгодишен мандат на поста.
Кандидатката на консервативната партия "Републиканците" Валери Пекрес, която взе само 4,78 процента, каза, че възнамерява да гласува "по съвест" за Макрон.
Всички тези вече бивши претенденти обаче не биха могли да осигурят на президента решаваща подкрепа.
Друго предизвикателство ще бъде мобилизирането на електората да отиде до урните. Избирателната активност на първия тур бе малко под 75 на сто - с четири процента по-ниска в сравнение с 2017 г.
Гласуването в неделя бе белязано и от исторически провал на двете традиционни политически сили, които доминираха политическия живот във Франция в продължение на десетилетия - "Републиканците" вдясно и социалистите вляво. Това също повишава несигурността, тъй като електоратът на по-нетрадиционните партии, които печелят позиции, не изглежда така постоянен и предвидим.
Кулминацията на кампанията за втория тур ще бъдат телевизионните дебати между двамата финалисти на 20 април, отбелязва АФП. Аналогичните дебати през 2017 г. бяха пагубни за Марин Льо Пен, която изглеждаше твърде нервна и неубедителна.
Пет години по-късно, "това е един съвсем различен мач реванш", каза пред АФП политологът Брис Тентюрие. Той се аргументира, че Макрон "вече не е новият кандидат", олицетворяващ търсената промяна, докато Льо Пен не предизвиква такова отхвърляне както преди и "изглежда много повече във връзка с французите".
Според няколко проучвания на общественото мнение от последните дни президентът центрист ще победи водачката на крайната десница, но със сравнително малка разлика. Анкетите отреждат на Макрон между 51 и 54 процента, а на Льо Пен - съответно 46-49 на сто. Това е изоставане, което може да бъде наваксано, и при всички случаи много по-малко от над 30-те процента разлика на балотажа през 2017 г.
И все пак победа на кандидатката на крайната десница би била сериозна изненада. Поне според букмейкърите. Една от водещите британски къщи, Бет365, дава коефициент само от 1,11 за Макрон срещу 6 за Льо Пен., т. е. оценява шансовете на френския президент за втори мандат на повече от 90 процента.