Президентът на Беларус Александър Лукашенко има 13 дни срок да се поправи, пише руският в. "Независимая газета".

Беларуските власти отново започнаха груби арести, насилие и изтезания. Затова протестният лидер Светлана Тихановска постави на Лукашенко народен ултиматум. До 25 октомври той трябва да заяви, че се оттегля, да спре насилието и да пусне политзатворниците, иначе страната ще започне обща стачка, посочва изданието.

"Вие се мъчите да парализирате живота на страната ни, неразбирайки, че Беларус е по-силна от режима. Щом сте чакали заповед, ето я заповедта", се казва в изявление на Тихановска в Телеграм.

През следващите 13 дни тя ще се готви да изпълни заканата - стачка във всички беларуски "предприятия, блокиране на пътища, сриване на продажбите в държавните магазини", а хората в страната ще продължат мирните си акции, напомня всекидневникът масовите протести срещу фалшифицираното според демонстрантите преизбиране на Лукашенко за президент на 9 август, сурово потушавани от властите.

Тихановска смята действията им за държавен терор.

"Винаги сте биели мъжете, а сега биете също жените, децата и старците. Не се опитвайте да представите това за диалог", коментира тя "грубите и масови арести, побои и мъчения" в неделя и понеделник. Само в неделя бяха задържани 713 души, отбелязва "Независимая газета" и цитира медици, разказали за черепно-мозъчни травми, рани от гумени куршуми, счупени ребра и крайници.

Протестният Координационен съвет призова вчера властите незабавно да спрат ескалацията и да разследват жестокостите срещу мирни беларуси, пише вестникът, споменавайки по-специално за пенсионерския протест в понеделник, когато силовите части стреляли в тълпата с травматични пистолети и пръскали възрастни жени с лютив спрей.

Тихановска вижда, че идва критичен момент за протестите, и прави ответен ход - изостря играта. Логична, но рискована стъпка, коментира беларуският политолог Александър Класковски. Според него Лукашенко ще отговори на ултиматума й с "особена бруталност" и "нов етап в жестокостта".

"Успее ли опозицията поне да блокира пътищата, спирайки транзита през Беларус, ще спечели само страната, където се намира сега Светлана Тихановска", пише "Комсомолская правда".

Опозиционерката живее в изгнание в Литва, която "не би отказала част от сухопътния транзит. Ако предприятията в Беларус подкрепят ултиматума . . . основните им западни конкуренти в машиностроенето ще ръкопляскат, докато не си обелят кожата от дланите", иронизира изданието.

Ще изтегли ли Минск своя транзит от балтийските пристанища, пита се "Известия".

Товарооборотът на балтийските портове спада, констатира вестникът, изреждайки латвийски пристанища, през които за деветмесечието са минали с около 12 до 40 на сто по-малко товари.

Сривът ще е още по-голям, ако Беларус премаршрутира своя транзит. Освен Латвия спад в обработката на товари констатират Естония и Литва. Според Артурас Друнгилас от литовското пристанище Клайпеда нивото отпреди кризата няма да се върне нито тази, нито идната година.

Дългосрочната причина за спада е държавната политика на Русия, която привлича товаропотоците и ги пренасочва от чуждестранни в собствени портове. На този фон балтийските страни би трябвало да пазят клиентите на своите пристанища и главно Беларус. Но добросъседско сътрудничество няма. След беларуските избори за президент Литва категорично взе страната на опозицията. Отказа да смята Лукашенко за легитимен лидер, даде подслон на основната му опонентка - Тихановска, наложи санкции на официални лица от Беларус, отбелязва "Известия".

Вестникът припомня намерението на Минск да преориентира всички беларуски товаропотоци от литовски към други пристанища. "Ще ги видим как ще живеят. Нашите товаропотоци през Литва формират 30 на сто от литовския бюджет. Какво искат още? Преядоха и изнагляха! Затова ще ги сложим на място", заявил Лукашенко. И вече предложил на руската Ленинградска област да построи там беларуски морски терминал. Железниците в Русия обещали на Минск намаления.

Балтийските пристанища са строени за огромния Съветски съюз. Сега ще обслужват три малки страни с мъничък вътрешен пазар, резюмира политологът от Москва Владимир Шаповалов.

"Вилнюс явно не пресмята последиците. Иначе нямаше да води тази самоубийствена политика. Партиите и елитите навярно имат достатъчно пари да оцелеят, а колкото до хората, властите не мислят за тях", коментира руският аналитик Николай Межевич.