Карибската криза - когато САЩ и СССР спореха за балистични ракети (архивни кадри)

07:30 | 28 октомври 2018 | Редактор : Десислава Димитрова 81 14065 Снимка: Getty Images/Guliver Photos

Само преди дни президентът на САЩ Доналд Тръмп изнанада света с една от своите неочаквани идеи - заяви, че ще изтегли страната от сключения с Москва Договор за ликвидиране на ракетите със среден обсег на действие.

Документът е подписан през 1987 година по време на Студената война от тогавашните държавни глави на САЩ и СССР - Роналд Рейгън и Михаил Горбачов. Договорът слага край на кризата, започнала през 80-те години на миналия век с разполагането на ракетите СС-20, насочени срещу западните столици. С него се забранява на Вашингтон и Москва да притежават, произвеждат или изпробват изстрелвани от земята крилати ракети с обхват от 500 до 5500 км.

Тръмп заяви, че Русия е нарушила споразумението, без да даде подробности.

"Те го нарушаваха от много години и не знам защо президентът Обама не е излязъл от него или не е преговарял. Няма да ги оставим да нарушават ядрено споразумение, да разработват оръжия, докато на нас не ни е позволено. Затова прекратяваме споразумението. Ще трябва да разработваме оръжия, освен ако Русия и Китай не дойдат при нас и не кажат: "Хайде да сме наистина умни и никой от нас да не разработва такива оръжия", подчерта президентът.

Очаквано, Кремъл отвърна, че САЩ нарушават договора.

"Това би била много опасна стъпка, която не само няма да бъде разбрана от международната общност, но ще доведе до сериозно осъждане. Ако САЩ продължават да излизат от международни споразумения, "тогава няма да имаме избор, освен да предприемем ответни действия, включително отнасящи се до военната технология. Но не бихме искали да стигаме дотам", коментира руският зам.-външен министър Сергей Рябков.

Оттеглянето на САЩ най-вероятно е свързано с разработването на руската ракета "Новатор 9М729", която според НАТО ще даде на Русия възможността за скоростен ядрен удар срещу страна от военния пакт. Москва обаче твърди, че разработеното оръжие не нарушава договора от 1987 г.

Вашингтон все още не е предприел официлни стъпки за излизане от договора с Москва. Напрежението между двете държави обаче силно напомня за един друг ключов момент в Студената война, в който ябълката на раздора отново са ракети.

На днешната дата преди 56 години приключва Карибската криза - най-острият международен конфликт в отношенията между СССР и САЩ в този период. Причината е построяването на съветски установки за изстрелване на балистични ракети в Куба и това е моментът, за който се смята, че Студената война е най-близо до прерастването ѝ в ядрена. Руснаците я наричат Карибска криза, американците - Кубинска ракетна криза, а кубинците - Октомврийска криза.

Всичко започва на 14 октомври 1962 г., когато американското разузнаване съобщава на президента Джон Кенеди за наличието на стартови площадки на съветски атомни ракети на острова, и завършва само 13 дни по-късно, когато лидерът в Москва Никита Хрушчов обявява, че инсталациите ще бъдат демонтирани.

Местата, на които в Куба са разположени ракетните установки

Снимка: Getty Images/Guliver Photos

По онова време САЩ имат огромно превъзходство с ядрените оръжия - разполагат с повече от 300 шахтно базирани междуконтинентални балистични ракети и флот от ядрени подводници, въоръжени с ракети "Поларис". А руснаците имат само 4 до 6 шахтни установки, по изчисления на Белия дом в този период. Разработването на съветските междуконтинентални балистични ракети Р-16 значително се забавя след октомври 1960 г., когато по време на катастрофата в Байконур загива целия технически екип.

През 1961 г. САЩ започват разполагането на 15 ракети "Юпитер" със среден радиус на действие край Измир, Турция, които директно заплашват градовете в западните части на СССР.

Виж още Речта на Хрушчов пред ООН, с обувка или без (снимки, видео)

Известен със своя своенравен характер, Хрушчов публично изразява гнева си от това решение, което дори приема като лична обида. Затова се смята, че разгръщането на ракети в Куба (за първи път извън СССР) е неговият директен отговор. Съветските ракети със среден радиус на действие, които поразяват на 2000 км, могат да заплашат Вашингтон и половината от американските бази с базирани атомни бомбардировачи. Времето на полета на тези ракети е около 20 мин. Освен това, американските радарни системи, ориентирани към СССР, не биха могли да засекат изстрелване от Куба.

СССР изработва план за разполагането им през май 1962 г. и в края на юли над 60 техни кораба вече са на път за Куба, някои от които са с военни товари.

Шефът на ЦРУ Джон Мъкон предупреждава американския президент, че някои от плавателните съдове може да пренасят ракети. Въпреки това Кенеди преценява, че Москва няма да опита такова нещо. Администрацията му е получила неколкократно твърдения от руски дипломати, че няма ракети или планове за разполагане и че не е в интерес на СССР да даде начало на междуконтинентален конфликт, който може да засегне предстоящите тогава в САЩ избори през ноември.

В края на август самолет U-2 заснема серия установки за ракети земя-въздух, но на 4 септември 1962 г. президентът опровергава тази информация пред Конгреса. Още през нощта на 8 септември обаче първата пратка от ракети SS-4 е разтоварена в Хавана, а втората пристига на 16 септември. Руснаците вече строят 9 от планирани 40 стартови площадки - шест за SS-4 и три за SS-5 с радиус на действие 4000 км, като по план. Така се очаква да увеличат капацитета на СССР за първи удар със 70%.

Разбира се, всичко това не остава незабелязано от кубинците, и около 1000 съобщения стигат до Маями, но кой знае защо са сметнати за фалшиви от американското разузнаване.

На 14 октомври октомври обаче самолет U-2 открива строителната площадка за ракета SS-4 край Сан Кристобал. В следващите три дни наблюдението от въздуха показва, че четири площадки са в бойна готовност.

Първоначално парламентът на САЩ запазва секретността на информацията, информирайки само 14-те членове от изпълнителния комитет. Великобритания пък не е информирана до вечерта на 21 октомври.

Едва на 22 октомври Кенеди обявява в телевизионна реч за откритието и заявява, че всяко изстрелване на ракета от Куба ще се счита за атака на СССР, на която ще ѝ бъде отговорено по съответния начин. Той предупреждава, че военните са подготвени за всяка възможност и обвинява Москва в лъжа. Освен това президентът разпорежда морска блокада на Куба, за да се предотвратят още доставки на оръжие. Карантинна зона е 926 км около брега.

Джон Кенеди обявява по телевизията, че в Куба има съветски ракети

Снимка: Getty Images/Guliver Photos

Президентът поставя условия на СССР

Снимка: Getty Images/Guliver Photos

Вече разполагайки с доказателства, той свиква специална група от старши съветници на тайна среща в Белия дом. По-късно тя става известна като Изпълнителен комитет на Съвета за национална сигурност. Всички разработват отговор на заплахата. Незабавното бомбардиране е отхвърлено, затова се налагат по-дипломатични действия. Избрана е блокада и е планирана инвазия, за която се мобилизират войници във Флорида.

Оказва се обаче, че разузнаването греши за броя на съветските и кубински войници в Куба, вярвайки, че те са съответно 10 000 и 100 000. Всъщност става дума за 43 000 и 270 000 души.

Освен това, САЩ не са наясно с факта, че 12 ядрени бойни глави са вече доставени и монтирани на артилерийски установки "Фрог-3 Луна" и могат да бъдат изстреляни при заповед на съветския командир на острова - генерал Плиев, в случай на нападение. Въпреки че не са пряка заплаха за континентална Америка, се смята,че нападението вероятно би било предшествано от ядрен удар по настъпващите сили с катастрофален резултат.

САЩ получават силна подкрепа на своите европейски съюзници, по-специално от подкрепата на президента на Франция Шарл дьо Гол. Английският министър-председател Харолд Макмилан, както и по-голяма част от международната общност, обаче очаква дипломатическо решение.

Междувременно кубинският лидер Фидел Кастро заявява, че нищо нелегално в ракетните инсталации и изтъква, че подобни ракети, насочени към СССР, са разположени и в Европа (60 междуконтинентални балистични ракети Тор в четири ешелона близо до Нотингам, Великобритания; 30 ракети Юпитер в Италия и един ешелон в Турция). Изказва само известни притеснения за съветската реакция към блокадата, която може да се превърне в ескалиращ ответен удар.

Във Великобритания се провеждат протести срещу американските действия в Куба

Снимка: Getty Images/Guliver Photos

На извънредно заседание на Съвета за сигурност на ООН американският посланик Адлай Стивънсън опитва да принуди съветския посланик Валериан Зорин да отговори на въпроса за съществуването на ядрени оръжия със знаменитата си реплика "Не чакайте превода!". След отказа на Зорин, Стивънсън показва снимки, направени от американски разузнавателен самолет, които показват ракетни инсталации в Куба.

Все пак няма как Москва да не отговори. На 23 и 24 октомври Хрушчов изпраща писма към Кенеди, в които твърди, че СССР има мирни намерения и ракетите играят възпираща роля. Въпреки това, предлага две различни спогодби на американското правителство. На 26 октомври те предлагат изтегляне на ракетите в замяна на гаранция за ненападение или инвазия в Куба. Втората спогодба е излъчена по радио Москва на 27 октомври и изисква премахването на ракетите в Турция в допълнение на условията от предишното споразумение.

Кризата достига своя пик на 27 октомври, когато самолет U-2 (пилотиран от Рудолф Андерсън) е свален над Куба и пилотът загива, а друг самолет U-2 е почти прихванат в Русия, след като се изгубва край източните граници в Сибир.

Самолетът, с който загива пилотът, днес е в музей

Снимка: Getty Images/Guliver Photos

На същата дата американски кораб разкрива присъствието на съветска подводница B-59 с торпедо с ядрена бойна глава в близост до блокадата и само по случайност не избухват военни действия. По същото време съветски търговски кораби приближават карантинната зона.

Отговорът на Кенеди е публично да приеме първата спогодба и да изпрати брат си Робърт Кенеди, който активно участва в разрешаването на конфликта, в съветското посолство, за да приеме тайно втората. Решено и ракетите Юпитер са премахнати от Турция след 6 месеца.

След заповед на Хрушчов, ракетите са отнесени обратно

Снимка: Getty Images/Guliver Photos

Съветските кораби се връщат и на 28 октомври Хрушчов оповестява, че е наредил премахването на съветските ракети от Куба.

В последната нощ на кризата благодарният президент на САЩ казва: "Благодаря на Господ за Боби!", с което признава заслугата на брат си, който през цялото време е твърдо против военна атака.