Тенденция за спад на населението поставя своя отпечатък върху демографския облик на балканските държави, заплашвайки с дългосрочни социални и политически последици. Обратим ли е процесът и какви мерки прилагат правителствата на полуострова, за да повлияят на негативната статистика? Следва справка, направена от БТА, по държави:

Албания

Население: 2,88 милиона души, коефициент на плодовитост: 1,71 раждания на жена, темп на прираст: -0,06 процента*

Докато албанците застаряват, емигрират и раждат все по-малко деца, албанските власти се опитват да подобрят демографската картина с парични стимули за новородените. През 2018 г. албанското правителство обяви нова социална програма, която влезе в сила от началото на 2019 г. и има за цел да насърчи албанските родители да имат повече деца чрез рязко увеличение на бонусите за бебета. За всяко новородено родителите получават помощ от държавата в размер между 40 хиляди албански леки (326 евро) за първо дете и 120 хиляди леки (980 евро) за трето дете. Бонусът се отпуска без оглед на икономическото състояние на родителите, като той може да бъде получен и от албанците в чужбина. През първите пет месеца на настоящата година от помощта се бяха възползвали родителите на 12 хиляди бебета, в т.ч. близо две хиляди родени зад граница. Реформата има за цел да противодейства на тенденцията на спад на раждаемостта в Албания. По данни на държавния статистически институт броят на новородените в страната е намалял от 82 хиляди през 1990 г. до 31 хиляди през 2017 г.

Турция

Население: 83,86 милиона души, коефициент на плодовитост: 2,05 раждания на жена (2016), темп на прираст: 1,32 процента

Турският президент Реджеп Тайип Ердоган е добре известен с препоръките си към жените в Турция да раждат най-малко по три деца. Неговото правителство предлага бонуси за раждане от 300 турски лири (46 евро) при първо дете, 400 при второ (61 евро) и 600 лири (92 евро) при трето дете. Тази сума се превежда по сметка на майката и не е зависима от трудовия й статут. През последните осем седмици от бременността и първите осем седмици след раждането туркините получават месечна сума в размер на две трети от заплатите си от Турския осигурителен институт. За осигуряваните на минимална работна заплата жени сумата за този период възлиза на 6367 турски лири (979 евро). Отделно на майките еднократно се изплащат "пари за мляко", които през настоящата година са в размер на 180 лири (28 евро). Поради социалните особености в страната, където жените участват относително слабо в работната сила с дял от 34 процента, правителството полага усилия да насърчи завръщането на майките на работа и предвижда солидни материални стимули за това. Работещите майки се насърчават да се върнат на работа с месечна надбавка от 1300 турски лири (200 евро) до навършване на 24-месечна възраст на детето. За майките на деца с увреждания сумата възлиза на 1625 лири (250 евро) на месец. Тази помощ е целева за отглеждане на децата от лицензирани детегледачи, докато майките им работят.

Гърция

Население: 10,45 милиона души, коефициент на плодовитост: 1,35 раждания на жена (2017), темп на прираст: -0,46 процента

Гърция има застаряващо население както повечето страни в Европа, но демографската картина стана особено неблагоприятна след началото на икономическата криза, която от една страна намали средния брой деца, които ражда една жена в Гърция, а от друга - над половин милион гърци, предимно млади хора, заминаха за чужбина в търсене на работа и по-осигурен живот. От 2011 г. страната има отрицателен прираст, а през 2017 г. ражданията са били около 88 хиляди, докато смъртните случаи - над 124 хиляди.

Гръцкото правителство полага активни усилия за насърчаване на раждаемостта. По сега действащото законодателство майката има право на 17 седмици отпуск за раждане, като 8 от тях са преди раждането, а 9 - след него. След това има шест месеца специален отпуск "за защита на майчинството". Следва особен отпуск с продължителност от 30 месеца за кърмене и грижа за детето, през който един от двамата родители може да работи при намалено работно време. При желание и с уговорка с работодателя тази схема може да бъде заменена с пълен отпуск с продължителност от 3,5 месеца.

Сред допълнителните мерки за насърчаване на раждаемостта, които бяха приети наскоро и ще влязат в сила от 1 януари, е еднократна помощ при раждане на дете от 2000 евро с много широк подоходен критерий, увеличаване на необлагаемия минимум с 1000 евро за всяко дете в семейството, намаляване на ДДС за детските стоки от 24 на 13 процента и др.

Румъния

Население: 19,30 милиона души, коефициент на плодовитост: 1,71 раждания на жена (2017 г.), темп на прираст: -0,73 процента

Демографският проблем не е чужд и на Румъния. Според данни на Националния статистически институт през 2018 г. е регистрирана най-ниската раждаемост за последния половин век, а тенденциите към застаряване на населението и негативен демографски прираст продължават да се задълбочават през последните години.

През юни 2019 г. депутатът Овидиу Раецки от тогава опозиционната, а в момента управляваща Национално-либерална партия, предложи пакет мерки за стимулиране на раждаемостта. Той насърчава частните компании с най-малко 30 служители да изградят детски ясли и градини за децата на служителите си. За тази цел се предвижда сумите, използвани за строежа и поддръжката на въпросните детски заведения, да бъдат освободени от годишен данък върху печалбата. Проектът предвижда също майките да получават ваучери на месечна стойност 150 евро за всяко дете на възраст до 3 години, които може да бъдат използвани за ясли, детски градини и други услуги, свързани с отглеждането на детето.

Кметицата на Букурещ Габриела Фиря също се включи в кампанията за стимулиране на раждаемостта, като одобри през март проект за предоставяне на помощ от 2890 евро на жени, които се нуждаят от асистирана репродукция. Тя уточни, че до 1000 жени ще могат да се възползват от помощта, която ще се изплаща на три вноски. Проектът предвижда също отпускане на близо 420 евро за медицински разходи по време на бременност, които не се покриват от здравното осигуряване.

Сърбия

Население: 2,08 милиона души, коефициент на плодовитост: 1,44 раждания на жена, темп на прираст: -0,35 процента

Сърбия бележи негативен прираст вече 25 години и всяка година губи средно около 35 000 жители, или по 107 на ден. През 2016 г. са родени най-малко бебета от 1900-ата година. По време на Балканските войни, на Първата и Втората световна война и по време на бомбардировките на НАТО през 1999 г. са раждани повече деца, отколкото днес, сочи статистиката. Всяко трето семейство няма деца, а броят на браковете постоянно намалява през последните 30 години.

За да подобри естествения прираст, сръбското правителство прие мерки за стимулиране на раждаемостта. Първият опит за агитация с лозунги като "Любов и бебе е всичко, което ни трябва" претърпя пълен провал и неодобрение от страна на обществото. След това правителството прие нова демографска стратегия, която предвижда семействата да получават от държавата помощ за всяко новородено бебе. Така майките ще получават за първо дете еднократно 100 000 динара (851 евро), а за второ - по 10 000 динара (85 евро) месечно в продължение на две години. Третото дете ще носи на семейството 12 000 динара (102 евро) месечно в продължение на десет години, а родителите на четвърто дете ще получат общо 18 000 евро (153 евро) за десет години.

Хърватия

Население: 4,12 милиона души, коефициент на плодовитост: 1,5 раждания на жена, темп на прираст: -0,36 процента

През 2017 г. в Хърватия са родени най-малко деца за последните сто години, сочат данните на Държавния статистически институт, а специалистите предупреждават, че изселването на млади хора е една от основните причини за намаляването на раждаемостта. Положителен прираст е регистриран за последен път през 1997 г. Разтревожени от тази тенденция, демографите от години призовават правителството да приеме решителни, а не козметични мерки. Майките в Хърватия получаваха детски надбавки за първите шест месеца след раждането. Правителството на Андрей Пленкович продължи надбавките на работещите майки с още шест месеца, докато тече отпускът им по майчинство, но най-много до 4000 куни (537 евро). Увеличени са и надбавките за безработните майки, но демографите предупреждават, че това не е достатъчно. Прогнозите сочат, че през следващите 30 години броят на жителите на Хърватия ще спадне от 4,2 милиона души на 3,4 милиона, което е спад с 18 процента.

Демографите предлагат спешни мерки - пълна заплата за всичките 12 месеца отпуск по майчинство, професионален статут на приемните семейства и защита на работните места на жените. Управляващата партия Хърватска демократична общност е записала това в предизборната си програма. Само трябва да го приложи, настояват експертите.

Северна Македония

Население: 2,08 милиона души, коефициент на плодовитост: 1,53 раждания на жена (2016), темп на прираст: 0,02 процента

Така наречената "бяла чума" - намаляването на населението - не пощади и македонците. Налице е и друга тревожна тенденция - в страната се раждат все по-малко етнически македонци, а броят на новородените деца от албанската, ромската и турската етническа общност се увеличава. Демографите предупреждават, че тази тенденция дългосрочно може да доведе до цялостна промяна на етническата структура на Северна Македония. Сред водещите фактори за настъпващите промени са високата раждаемост при албанците и ниската при македонците, продължаващата с години миграция на албанско население от Косово и Албания в Македония, както и засиленото изселване на македонци от страната. Албанците са втората по брой на населението етническа група, те съставляват малко над 25 процента от общия брой на населението.

Северна Македония трябва да предприеме определени мерки и да предотврати изселването на населението, особено на младите хора, които са бъдещето на страната от всички аспекти, от образованието до раждаемостта, предупреждават експерти.

* За съставянето на материала са използвани данни на Уърлд попюлейшън ривю, Световната банка и националните статистики на балканските страни. Когато не е посочено друго, данните са прогнозни за настоящата година.