05:59 | 23.12.24

17-11-2017 20-11-2018

Начална дата Крайна дата

"Каховка" не е първият: Как СССР, САЩ и Великобритания разрушават язовири по време на война

Водохранилищата са забранена, но честа мишена в мащабни конфликти

Снимка: AP/БТА

"Каховка" не е първият: Как СССР, САЩ и Великобритания разрушават язовири по време на война

Водохранилищата са забранена, но честа мишена в мащабни конфликти

17:35 | 9 юни 2023 | Редактор : Стоян Гогов 99 9848 Снимка: AP/БТА

Взривяването на язовир "Каховка" пряко засяга живота и покъщнината на хиляди цивилни и може да се определи като едно от най-големите престъпления от началото на войната на Русия срещу Украйна. Повишеното речно равнище вече потопи напълно редица селища, както и частично областния град Херсон.

От 1977 година язовирите са забранена цел и атаките срещу тях се квалифицират като военно престъпление.

"Язовири, диги и ядрени електроцентрали не трябва да стават обект на атака дори когато представляват военни цели", гласи член 56 от допълнителните протоколи към Женевската конвенция. Алинеите обаче допуска изключения - ако язовирите, дигите и ядрените централи се ползват изцяло за военни предназначения и ако унищожението им е единственият способ за спирането на дейността на врага.

Язовирът "Каховка" изпълняваше основно цивилни функции. Заради това разрушаването на стената му не може да се оправдае с "изключващите алинеи".

Въпреки забраните в исторически план язовирите често са били обект на военни нападения. Особено когато войната е имала по-мащабен и интензивен характер. За някои акции дори са снимани филми, героизиращи подвига на извършителите. Много рядко обаче ударите са успявали да постигнат търсените цели.

Ето кои са най-големите военни атаки срещу язовири досега:

Самоунищожение: Как СССР се опитва да спре германския блицкриг (1941 г.)

На 29 август 1941 година Съветският съюз взривява най-големия си язовир на река Днепър. Разрушена е и най-мощната водноелектрическа централа в Европа. Това е най-зрелищният акт на самоунищожение в Русия след самозапалването на Москва през 1812 г.

Жертвите са десетки хиляди - основно цивилни, но и много войници от Червената армия.

Стената, строена с помощта на американски специалисти, е дълга над 700 метра и висока 36 метра. Взривяването й цели да направи Днепър трудна за прекосяване и да спре блицкрига на армията на Хитлер.

Макар да убива хиляди, водната вълна не забавя особено много напредващата германската армия. След като тя превзема Украйна, язовирът е частично възстановен.

Стената е самовзривена повторно през 1943 година. Този път това се прави от Вермахта, който също цели да наводни региона и да забави настъпващата съветски войници.

И в двата случая взривяването не постига желания военен ефект, но за сметка на това води до смъртта на хиляди.

Великобритания разбива два германски язовира (1943 г.)

Може би най-известното разрушаване на язовири в световната история е извършено от армията на Великобритания.

В нощта на 16 срещу 17 май 1943 г. Кралските въздушни сили на Лондон осъществяват операция "Наказание". Използвайки специални "подскачащи бомби" те разбиват две язовирни стени. Това причинява катастрофални наводнения в долината на Рур и на селата в долината на Едер.

Приблизително 1600 цивилни - около 600 германци и 1000 съветски военнопленници - основно жени, са убити от наводнението. Водната вълна унищожава 25 автомобилни и жп пътища. В следствие на атаката производството на стомана в Рур е намалено с една четвърт.

Атаката става възможна благодарение на разработката на нов тип земетръсни бомби. И до днес Лондон определя мисията като "изключителен успех". Въпреки това не всички са единодушни за нейния успех. Великобритания се въздържа и от атакуването на други язовири.

Електричеството в Рур е възстановено две седмици след атаката, а Германия не губи ключовите си индустриални мощности и продължава да произвежда стомана и танкове.

САЩ унищожават всички ВЕЦ-ове в Северна Корея (1952 г.)

В края на юни 1952 година САЩ осъществяват масирана въздушна кампания, унищожила 13 водноелектрически централи в Северна Корея.

Атаките са част от Корейската война, а за успешното бомбардиране на 13-те цели са проведени близо 2000 полета.

Атаката срещу язовир Суй-хо спира електричеството в цяла Северна Корея за две седмици. Срив в електропреносната мрежа настъпва и в Североизточен Китай.

"Атаката над язовирите ще създаде психологически и политичеки ефекти в наша полза", заявява генерал Ото Уйланд.

САЩ хвърля общо 635 000 тона бомби, включително 32 557 тона напалм, върху Северна Корея - повече отколкото по време на цялата тихоокеанска кампания на Втората световна война. 75% от Пхенян е напълно разрушена.

През 1953 година са извършени нови атаки срещу язовири.

Според Чарлз К. Армстронг, бомбардирането на севернокорейските язовири и последвалите наводнения водят до смъртта на хиляди цивилни и заплашва няколко милиона севернокорейци с гладна смърт, предотвратена от изпращането на хуманитарна помощ.

Въпреки ожесточените бомбардировки фронтовата линия почти не помръдва през 1952 г. и 1953 г.

Американски удар срещу най-големия язовир в Сирия (2017 г.)

В разгара на войната срещу гражданската война в Сирия внезапен тътен от експлозии разтърсват най-големия язовир в страната. Датата е 26 март 2017 г., а по това време язовир Табка е в ръцете на Ислямска държава.

В следствие на атаката язовирът губи възможността си да произвежда ток и да контролира нивото на водата си. По-късно това довежда до преливане, превърнало 3000 души в бежанци.

В края на март 2017 година е обявено временно примирие, за да може стената да бъде поправена, а по-голямата катастрофа - избегната, пише в. "Ню Йорк Таймс".

Язовирът Табка е в списъка на защитени цивилни обекти, които не подлежат на удари. Въпреки това ВВС на САЩ атакува язовира с 3 бомби. Две от тях са с тегло от по близо 1 тон. Третата е специалната бомба BLU-109. Тя е предназначена за унищожаване на бетонни укрепления и бункери.

Оказва се, че късметът спасява язовира от пълна разрушаване, защото една от бомбите не се взривява.

Макар ВВС на САЩ да извършват атаката, то Вашингтон отказва да пълна отговорност за случилото се. Причината е, че решението е взето на ниско ниво и без съгласуване с висшестоящи.

Военното значение на язовирите не винаги се измерва с потенциала от тяхното атакуване. Понякога построяването им и управлението на водите им също може да преследва геополитически цели. Това важи изключително много в страни, застрашени от суша.

Примери могат да се намерят от скорошни дипломатически търкания между Ирак и Иран, Турция и Сирия, Египет и Етиопия и други държави, притеснени от съседните им големи изкуствени езера. В бъдеще стратегическото значение на язовирите единствено ще продължава да расте. То от своя страна повишава и потенциала за военна или терористична атака срещу подобни съоръжения.

ИЗБРАНО