Италианският премиер Марио Драги очаквано съобщи, че ще подаде оставката си на президента на републиката Серджо Матарела. Оставката бе приета от държавния глава, съобщават италианските медии.

"С оглед на вчерашното гласуване в Сената, моля да отложите срещата, защото ще отида при президента, за да го информирам за намеренията си", уточни италианският министър-председател.

Не е изключено сред възможните варианти за по-нататъшно развитие на ситуацията да бъде разпускането на парламента и обявяването на нови парламентарни избори. Драги може също така да изпълнява "текущи задължения" до сформирането на ново правителство след изборите.

Марио Драги пое юздите на италианското правителство преди 18 месеца. Тогава мнозина в Италия, а и в Европа въздъхнаха с облекчение. Човекът, възприеман като спасител на еврозоната в разгара на кризата там, сега ще се погрижи и за Италия в момент на поредна политическа криза, си казаха те, пише в обзор по темата БТА.

До правителството на Драги тогава се стигна след поредната правителствена криза в Италия. Тя беше предизвикана от центристката партия "Италия Вива" на бившия премиер на Италия Матео Ренци. Тази политическа сила бе съставена в резултат на отцепване от лявата Демократическа партия и тя беше в състава на второто правителство на Джузепе Конте, включващо и демократите, и антисистемните от "Движение 5 звезди". Ренци не харесваше стила на управление на Конте. В разгара на коронавирусната пандемия и въведеното извънредно санитарно положение Конте имаше право да налага антиковидни мерки чрез така наречените "постановления на председателя на правителство", без те да се обсъждат и гласуват в парламента. На Ренци това се стори като еднолично управление. Освен това той искаше и по-голяма яснота как ще се използват европейските средства за подпомагане на закъсалата от пандемията италианска икономика. Заради всичко това Ренци изтегли министрите си от правителството на Конте и то падна.

Така се стигна до предложението от президента Серджо Матарела Марио Драги да оглави правителство на националното единство, възприемано и като правителство на националното спасение във време на криза. В широката коалиция на Драги влязоха антисистемните, левоцентристите, центристите, десноцентристите и крайнодесните. Единствено отказа да се включи в подобна разнородна и противоестествена коалиция патриотичната партия "Италиански братя" на бившата министърка в четвъртото правителство на Берлускони - Джорджа Мелони.