Тези събития върнаха на дневен ред един позабравен или замразен конфликт между двете държави с най-голямо население в света.

"Неофициалният орган на Пентагона", както наричат сайта nationalinterest.org задава въпроса, има ли вероятност от война между две държави с общо население близо три милиарда души (2.6 милиарда).

Историята на пограничния конфликт, както и тази на противоречията в Близкия Изток и на много други места, се корени  в колониалното минало на тези територии.

През 1914 година, преди повече от век, представители на Британската империя, Китай, и тогавашен Тибет, под натиска на британския представител, прокарват границата между Тибет и тогавашния британски доминион Индия, значително по-северно от естествените и райони. В резултат, всички, освен китайските представители, се съгласяват.

През шестдесетте години на миналия век, след придобиването на независимостта на Индия и победата на Маоистката Китайска Националноосвободителна армия (КНОА) над Гоминдана, двете млади държави се вкопчват в териториален спор за два участъка.

Виж картата.

През 1962 има директни сблъсъци между армейски части на двете държави, завършили с категорична победа на КНОА.
Обяснението е, че само преди десетина години китайските ветерани са участвали и калени в една продължителна война на живот и смърт срещу Гоминдана, докато индийците, към липсата си на боен опит добавят и лошата си аклиматизация към суровите планински условия и ниски температури.
Освен това, КНОА е значително по-модерно въоръжена, което заедно с опита не оставя шанс на индийската армия.

През следващите десетилетия  конфликтът проблясва епизодично на страниците на медиите, но сблъсъци от мащаба на тези от 1962 няма.
Тези два участъка - в Югозападен и Южен Китай, са  и единствените спорни китайски граници, ако  не броим търканията и споровете в Южнокитайско море.

Какви са перспективите пред един съвременен военен конфликт между двете големи държави, явяващи се, освен другото и ядрени сили?
Според Нешънъл интерест, понастоящем и двете държави притежават значителни арсенали. В действащите и при Китай, и при Индия военни доктрини е записано, че никоя от тях няма първа да използва ядрено оръжие.
Т.е. войната няма да е ядрена, а предвид особеностите на терена, пехотата няма да играе главна роля.
Такава ще бъде отредена на артилерията, ракетните удари и най-вече авиацията.

По данни на Пентагона, в намиращия се наблизо Синцзянски  район на Китай, ВВС на КНОА разполага с доста самолети, но предимно от по-стари модели като J-7 и J-8 и по-малко бройки от по-новите модели J-11A  J-10B.
Според американските аналитици, обаче, дори без пълноценни въздушни удари от самолети, КНОА може да нанесе значителен ущърб на територията на Индия, използвайки стратегически ракети със среден и малък обсег на действие по военни цели и гъстонаселени райони, а ракетите могат да бъдат изстреляни от установки вътре в територията на Китайската Народна република.

Индия няма ефективна защита от подобен тип ракети, с изключение на  системата със среден радиус на защита Akash, която покрива само най-важните стратегически обекти.

При ВВС индийците имат превъзходство. Техните самолети са по-модерни и поне докато Китай не въведе масово на въоръжение модерния изтребител J-20, индийските 230 броя Су-30 МК1, 69 МИГ29 и определено количество Мираж-и превъзхождат остарелите китайски модели.

Освен това, предполага се, че Индийските ВВС са способни да водят едновременно война на два фронта, тъй като анализаторите подозират, че Пакистан няма да остане встрани при евентуален конфликт.

От своя страна, Ню Делхи е на по-малко от 400 километра от тибетската граница и е лесна мишена за китайски ракети със среден обсег.
Въпреки огромните армии, съответно 2.2 милиона за Китай и 1.2 за Индия, едва ли акцентът би бил върху сухопътните операции, Особеностите на терена предполагат възпиране на една евентуална масивна сухопътна атака с "килимени" артилерийски удари, което би превърнало подобни опити в ужасна кървава месомелачка, заключават експертите на Пентагона.

При все това, Индия има едно стратегическо превъзходство, допълва изданието. Тя е "стъпила на сънната артерия" на противника си, контролирайки изцяло северната част на Индийския Океан и имайки възможност във всеки  един момент да блокира далеч над половината морска търговия на Китай, от която той е напълно зависим.

Накрая, ако логически преценим каква е вероятността да се случи един подобен много опасен и изпълнен с възможности за внезапна ескалация чак до размяна на ядрени удари, конфликт, тя би трябвало да бъде малка. За съжаление невинаги разумът и логиката имат думата.