EPA/БГНЕС
Берлин предлага опция за изход от еврозоната, Барозу иска всички вътре
Резолюция, предвиждаща възможността отделни страни да могат да напуснат еврозоната, е подготвена от Християндемократическия съюз (ХДС) на Ангела Меркел. Същевременно председателят на ЕК Жозе Мануел Барозу призова за разширяване на еврозоната.
Резолюцията ще бъде представена по време на годишната конференция на германската управляваща партия, която се открива през следващата седмица, предаде ИТАР-ТАСС, цитирана от "Фокус".
В текста се посочва, че страни от еврозоната, които не искат или не са в състояние да изпълняват финансовите и икономическите изисквания, ще могат да напуснат зоната на единната европейска валута, но при това ще запазят членството си в ЕС.
Договорът за Европейския съюз не предвижда в сегашния си вид възможността някоя страна да излезе от еврозоната, без да напусне и ЕС, заяви в началото на месеца говорител на Европейската комисия.
Берлин и Париж в момента подготвят кардинални реформи на еврозоната, които предвиждат създаването на федеративно ядро с единна икономическа и данъчна политика.
Междувременно Барозу заяви, че всички страни от ЕС трябва да влязат в еврозоната, предаде АФП. "Най-доброто решение е, ако всички членки на ЕС са също част от еврозоната", каза той. "По-силната интеграция на еврозоната чрез икономическата и финансовата политика е важна, но не може да става за сметка на страните извън еврозоната", допълва той, цитиран от "Ханделсблат".
"Европа или трябва да се промени, или я чака упадък", каза той в реч пред Фондация "Конрад Аденауер" в Берлин, цитирана от Асошиейтед прес и БТА.
ЕС трябва да укрепне, посочи Барозу, но предупреди, че не бива да се стига до разцепление между 17-те страни от еврозоната, от една страна, и останалите десет страни, от друга членки. Барозу подчерта, че за блока като цяло ще е пагубно, ако в него "доминира нездравословен баланс на властта или каквато и да е форма на директорат".
Изявлението на Барозу е реакция на опасенията, че политическата и икономическа криза в Италия може да засили настроенията за разделяне на страните от еврозоната. Източник на Ройтерс от Европейския съюз каза, че германски и френски представители вече са обсъждали такава стъпка.
Ангела Меркел смята, че проблемите на Европа сега са толкова "неприятни", че е необходимо бързо да бъдат извършени дълбоки структурни реформи и добави, че останалият свят няма да чака Европа.
"Това значи повече Европа, а не по-малко Европа", каза Меркел на конференцията в Берлин. Тя призова за промени в договорите на ЕС, след като френският президент Никола Саркози защити идеята си за Европа на две скорости, в която страните от еврозоната да ускорят и задълбочат интеграцията си, а разширяващата се група извън еврозоната да остане с не толкова тесни връзки.
Според Ройтерс това е сигнал, че някои членове на зоната може да се наложи да я напуснат.
Старите” страни-членки, а не „новите” трябва да бъдат обвинявани за сегашните проблеми на ЕС, пише в свой коментар изданието „Юропиън войс”, цитирано от "Фокус".
Истина е, че България и Румъния в известна степен са разочароващите нови членове на ЕС. Корупцията и съдебните реформи са сериозни проблеми. Положението на ромите все още е тежко и проблемът засяга и другите европейски страни заради ромските имигранти. Но да бъде отхвърлен целият процес на разширяване е нелогично – България и Румъния нямаше да изчезнат от картата, ако присъединяването им беше отложено. А извън ЕС, техните реформи може би щяха да бъдат още по-бавни.
Във всеки случай, не България или Румъния заплашват бъдещето на еврото, единния пазар или спокойствието в Европа.
Не, най-сериозните проблеми са концентрирани сред „старите” членове.
В текста се посочва, че страни от еврозоната, които не искат или не са в състояние да изпълняват финансовите и икономическите изисквания, ще могат да напуснат зоната на единната европейска валута, но при това ще запазят членството си в ЕС.
Договорът за Европейския съюз не предвижда в сегашния си вид възможността някоя страна да излезе от еврозоната, без да напусне и ЕС, заяви в началото на месеца говорител на Европейската комисия.
Берлин и Париж в момента подготвят кардинални реформи на еврозоната, които предвиждат създаването на федеративно ядро с единна икономическа и данъчна политика.
Междувременно Барозу заяви, че всички страни от ЕС трябва да влязат в еврозоната, предаде АФП. "Най-доброто решение е, ако всички членки на ЕС са също част от еврозоната", каза той. "По-силната интеграция на еврозоната чрез икономическата и финансовата политика е важна, но не може да става за сметка на страните извън еврозоната", допълва той, цитиран от "Ханделсблат".
"Европа или трябва да се промени, или я чака упадък", каза той в реч пред Фондация "Конрад Аденауер" в Берлин, цитирана от Асошиейтед прес и БТА.
ЕС трябва да укрепне, посочи Барозу, но предупреди, че не бива да се стига до разцепление между 17-те страни от еврозоната, от една страна, и останалите десет страни, от друга членки. Барозу подчерта, че за блока като цяло ще е пагубно, ако в него "доминира нездравословен баланс на властта или каквато и да е форма на директорат".
Изявлението на Барозу е реакция на опасенията, че политическата и икономическа криза в Италия може да засили настроенията за разделяне на страните от еврозоната. Източник на Ройтерс от Европейския съюз каза, че германски и френски представители вече са обсъждали такава стъпка.
Ангела Меркел смята, че проблемите на Европа сега са толкова "неприятни", че е необходимо бързо да бъдат извършени дълбоки структурни реформи и добави, че останалият свят няма да чака Европа.
"Това значи повече Европа, а не по-малко Европа", каза Меркел на конференцията в Берлин. Тя призова за промени в договорите на ЕС, след като френският президент Никола Саркози защити идеята си за Европа на две скорости, в която страните от еврозоната да ускорят и задълбочат интеграцията си, а разширяващата се група извън еврозоната да остане с не толкова тесни връзки.
Според Ройтерс това е сигнал, че някои членове на зоната може да се наложи да я напуснат.
Старите” страни-членки, а не „новите” трябва да бъдат обвинявани за сегашните проблеми на ЕС, пише в свой коментар изданието „Юропиън войс”, цитирано от "Фокус".
Истина е, че България и Румъния в известна степен са разочароващите нови членове на ЕС. Корупцията и съдебните реформи са сериозни проблеми. Положението на ромите все още е тежко и проблемът засяга и другите европейски страни заради ромските имигранти. Но да бъде отхвърлен целият процес на разширяване е нелогично – България и Румъния нямаше да изчезнат от картата, ако присъединяването им беше отложено. А извън ЕС, техните реформи може би щяха да бъдат още по-бавни.
Във всеки случай, не България или Румъния заплашват бъдещето на еврото, единния пазар или спокойствието в Европа.
Не, най-сериозните проблеми са концентрирани сред „старите” членове.