Експерти: България трябва да отговори по-категорично за камиона на Кримския мост
Анализаторите смятат, че това е пропаганда, а прякото ни замесване в конфликта е нереалистично
Опитът за намеса на България в експлозията на Кримския мост е част от руската пропаганда и страната ни трябваше да реагира по-категорично на тези внушения. Около това мнение се обединиха бившият външен министър Ивайло Калфин и журналистът и международен експерт Николай Кръстев в студиото на "Денят започва" по БНТ.
"Това, че България е замесена в подобно събитие е пълна измислица - това е очевидно и очаквам много категорично отхвърляне на каквато и да е възможност да бъдем намесени. България е спомената по начин, който е в стила на интригата. Владимир Путин не каза, че България е намесена, а някакъв камион е минавал през страната ни, натоварен с взрив. Това е част от руската пропаганда, което показва, че Москва вече не воюва срещу украинците, а срещу Запада - това са всички на запад от Беларус. Включването на друга държава е логично и е по-скоро за вътрешно ползване. Няма как България да е замесена, нито официално, нито неофициално и това трябва да бъде отричано категорично.", изтъкна Калфин.
"Трябваше още вчера да извикат Митрофанова в МВнР да обясни думите на Бастрикин. Да каже дали е ставало въпрос за България или за Балкария, република в Северен Кавказ. Преди време в Балкария беше разпитана терористична група, свързана с "Ислямска държава" и е напълно възможно там да е натоварен този взрив.", заяви Кръстев.
Според Николай Кръстев войната вече е навлязла в друга фаза и оттук нататък е много трудно да се прогнозира реакцията на Русия.
"Тук напрежението нараства и България трябва да е готова да реагира - вчера ни вкараха в ситуацията с камиона, утре могат да кажат, че тук е бил центърът, проектирал цялата операция. Има сериозно присъствие на руските служби у нас, които успяват да създадат напрежение в нашата част на черноморието и да го проектират в други райони.", допълни той.
Ивайло Калфин обърна внимание, че в Русия вече не се говори за действия срещу Украйна, а срещу колективния Запад.
"Аз се отказах да търся логика в действията на руския президент, защото всичко, което прави е в ущърб и на Русия, и на всички около нея. Но явно има нещо, защото той продължава отдадено да търси военен успех - отказа се да превзема Киев, отказа се да денацифицира Украйна, сега води колективна война със Запада. В същото време, аз не очаквам да се промени властта в Москва. Трябва да приемем, че Путин ще управлява, че няма да се откаже, защото лично си е заложил честта, а човек, притиснат до стената, който отдава всичко на въпрос на чест, е изключително опасен. Аз бих очаквал всичко от него.", каза Калфин.
Прякото ни замесване в конфликта в Украйна е нереалистично
Има известна пропаганда в твърдението, че от България е тръгнал камиона, взривил се на Кримския мост. Това предизвика много спекулации. Прякото ни замесване в конфликта е нереалистично. Русия не би искала, а и няма възможности да разшири конфликта. В близките 2-3 дни ще стане ясно дали ударите в Украйна ще продължат или е било ответна реакция на взрива на моста, каза за "Твоят ден" по Нова телевизия Димитър Димитров, ректор на УНСС и експерт по сигурността.
Според него е нормално да се вземат мерки по сигурността. "Необходимо е да се прегледат ресурсите ни и да се види дали можем да отговорим на заплаха. От НАТО можем да получим еър полисинг. Алиансът не осигурява вътрешна сигурност, а военна. Няма нужда от разполагане на войски у нас, но е нужна добра координация със съюзниците", смята той. И допълни, че вероятно ще има период, в който ще останем без изтребители.
По думите му усилията в отбраната изискват непрекъснати действия. "Години наред имахме други приоритети и политики, но когато има реална опасност, се оказва, че има неща, които е могло да направим преди 10 години. Средствата за отбрана се дават за заплати, но не и за обновяване на техниката и модернизация. Възможно е да вземем като приятелски жест изтребители от натовска страна и по-рано. Няколкостотин милиона ще струва изграждането на инфраструктура за F-16'', коментира Димитров.
Защо замесиха България с взривяването на Кримския мост
Според проф. Румен Кънчев обаче България не е ясно посочена в изявлението на Путин. "За мен България не беше посечена дефинитивно в изказването на руския президент. Трябва да сме прецизни и внимателни, и да следим точно какво се казва. Същото важи и за употребата на ядрени оръжия. До този момент никой руски военен не е посочил, че Русия ще нанесе ядрен удар на САЩ. Путин няколко пъти е заявявал, че не иска да воюва със САЩ", посочи проф. Кънчев.
Според проф. Михаил Станчев "е измислица", че камионът бомба е преминал през България. Той също така се усъмни, че взривът е само от камиона. "Взривът от камиона отива отстрани и нагоре. Той не може да взриви и опорите. Значи те са предварително подготвени и взривени", заключи проф. Станчев. По думите му в социалните мрежи циркулира клип, на който се вижда как руски гражданин се идентифицира и заявява, че камионът е негов, но е управляван предимно от неговия чичо. "Къде тук е България?", попита проф. Станчев.
Характерът на взрива и продължението от него по никакъв начин не може да са свързани с този камион-бомба, освен ако той не е бил зареден догоре. Как е минал 5 граници?", попита военният и оръжеен експерт, инструктор към МВР на Украйна Калин Димитров. "Защо ние получаваме обвинение, че тук е бил заложен взривът" Защо ние получаваме обвинение, а не Грузия, например? Защото ние сме ниска топка", допълни той.