ЕК: Северна Македония още не е включила българите в конституцията

Брюксел изтъква, че Скопие трябва да се придържа към Преспанското споразумение с Гърция и Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество с България

Снимка: Istockphoto by Getty Images

ЕК: Северна Македония още не е включила българите в конституцията

21:57 | 30 октомври 2024 31 5125 Снимка: Istockphoto by Getty Images

Република Северна Македония все още не е приела съответните конституционни промени с оглед на включването в Конституцията на граждани, които живеят в пределите на държавата и са част от други народи, като например българите, посочва Европейската комисия в годишния си доклад за напредъка на страните кандидатки по пътя към членство, за което съобщи БТА.

Македонският въпрос

Комисията отбелязва, че "двустранните споразумения със съседните държави трябва да се изпълняват добросъвестно от всички страни", споменавайки по-конкретно Преспанското споразумение с Гърция и Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество с България.

В периода на оценка "Северна Македония е поддържала добри отношения с другите страни от процеса на разширяване и е продължила да участва в регионални инициативи", отбелязва в доклада Европейската комисия и допълва: "Съществуващите двустранни споразумения със съседните страни трябва да се изпълняват добросъвестно от всички страни, включително Преспанското споразумение между Северна Македония и Гърция и Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество с България".

В първия клъстер "Основополагащи въпроси" в частта от доклада, посветена на демокрацията, се посочва, че "въпреки опитите, до момента, не е постигнат напредък в приемането на промени в конституцията с оглед на включването в конституцията на граждани, които живеят в пределите на държавата и са част от други народи, като например българите, както е записано в заключенията на Съвета (на ЕС) от 18 юли 2022 г., които страната (Северна Македония) се е ангажирала да изпълни".

"В парламента не бе постигнато необходимото мнозинство от две трети, за да се приеме предложението за изменение на Конституцията с цел включване на още шест общности в преамбюла и в два члена на Конституцията, а именно българския народ, хърватския народ, черногорския народ, словенския народ, еврейския народ и египетския народ", пише в доклада на ЕК за Северна Македония.

В четвърти клъстер "Зелен дневен ред и устойчива свързаност" в глава 21, посветена на трансевропейските транспортни мрежи, се посочва, че Северна Македония е постигнала добро равнище на подготовка в тази сфера, но е осъществила "ограничен напредък" в периода на оценяване.

"Препоръките на ЕК от миналогодишния доклад не са приложени и поради тази причина остават валидни", посочва Комисията и изрежда няколко цели пред Скопие в предстоящия период. Сред тези цели е Северна Македония "да ускори напредъка по изграждането и завършването на железопътната връзка по Коридор номер 8 с България".

ЕК отбелязва, че работата по железопътния коридор номер 8 напредва, но третата фаза от проекта от Крива Паланка до границата с България, е била прекъсната от националните власти в Скопие. "Продължават да са необходими допълнителни усилия за ускоряване на напредъка по железопътния коридор номер 8 и други приоритетни участъци от основната железопътна и шосейна мрежа", се казва в доклада.

Във връзка с отношенията между Северна Македония и България в доклада на ЕК се казва, че "отношенията с България са били съсредоточени върху следващите стъпки в процеса на присъединяване на Северна Македония към ЕС". "Осезаемите резултати и добросъвестното прилагане на двустранните споразумения, включително на Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество и неговия протокол, остават важни", посочва ЕК в доклада. "През последните месеци отношенията между двете страни бяха засегнати негативно от изявления на отделни политици. Необходими са още усилия за насърчаване на атмосфера на диалог и взаимно уважение", пише ЕК в доклада.

Във връзка с отношенията между Северна Македония и Гърция ЕК обръща внимание на важността на спазването на Преспанското споразумение, с което страната добави "Северна" към името си. Европейската комисия отбелязва в доклада, че при встъпването си в длъжност новоизбраният президент (Гордана Силяновска) е нарекла страната само "Македония" вместо да използва конституционното име. ЕК отбелязва в доклада, че тази практика е била последвана от няколко представители на правителството и посочва, че "това представлява важен въпрос при прилагането на Преспанското споразумение".

Според оповестения доклад Северна Македония "последователно заявява политическия си ангажимент към стратегическата цел за интеграция в ЕС и поддържа високо ниво на амбиция да продължи напред в преговорите за присъединяване".

ЕК посочва, че Северна Македония трябва да продължи да полага усилия за изпълнението на свързаните с ЕС реформи, по-специално по клъстера от основополагащи въпроси, а именно в областта на съдебната система, борбата с корупцията и организираната престъпност.

В доклада се посочва още необходимостта от засилване на доверието в правосъдната система и от неотслабваща борба с корупцията чрез последователни действия в етапите на разследване, наказателно преследване и издаване на присъди по дела на високо равнище.

Отчита се също така активната дейност на страната през 2023 г. като председател на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ).

"Страната продължи да се придържа изцяло към общата външна политика и политиката на сигурност на ЕС", пише още в доклада.

Комисията напомня, че след първата междуправителствена конференция по преговорите за присъединяване през юли 2022 г. е започнал процес на скрининг, който е завършил през декември 2023 г. ЕК посочва, че очаква бързи и решителни последващи действия след доклада от скрининга.

ИЗБРАНО