Българин твърди, че синът му е отвлечен в Одеса, за да се бие на фронта в част от "смъртници"
Наш дипломат, който отишъл на мястото на задържане, бил "изхвърлен като мръсно коте", твърди Любомир Киров-Старши
Българин твърди, че 28-годишният му син, който има майка украинка и двойно гражданство, е отведен насила в обучителна рота и скоро ще бъде изпратен на фронта, въпреки, че е инвалид и дясната му ръка не функционира. Любомир Киров търси помощ от българската държава, дипломати и депутати, а към апела му вече се присъединиха Николай Попов - бащата на Сияна, Тодор Батков-Младши и други публични личности. Стартира и петиция в Интернет, озаглавена "Да спасим живота на Любомир Киров от Сандански, отвлечен от украинското ТЦК!".
"Имам син от украинска гражданка. Той е роден в град Сандански през 1997 година. Наложи се до отиде в Украйна да помага на майка си да гледа своята баба, която е в тежко здравословно състояние", започва своя разказ в социалните мрежи Любомир Димитров Киров. Бащата дебело подчертава, че Любомир Любомиров Киров е роден в България и е български гражданин с български документи за самоличност и акт за раждане.
"На първи септември майка му се прибира от работа вечерта и го сменя в отглеждането на бабата. Той излиза на улицата, където е похитен, отвлечен буквално, нападнат, заслепен с някакви светлини - и го вкарват в някаква кола и го отвличат. Майка му веднага отива и го намира в център за задържани. Той им казва, че е български гражданин, но не му обръщат никакво внимание", разказва бащата.
Любомир Киров-Старши веднага звъни на дежурния телефон в българското Министерство на външните работи. Оттам се свързали с консулството ни в Одеса. Ситуацията се разиграва към 1 през нощта. В 9 сутринта дипломатът Стоян Стоянов отива пред Центъра за задържане, където се намира мобилизираният нашенец. Влиза в сградата, представя се и настоява българският гражданин да бъде освободен. По разказа на майката отношението към него е било брутално, споменала е дори за физическо насилие - "само дето не са го набили" и е бил "изхвърлен като мръсно коте" от Центъра, без да му бъде обърнато никакво внимание. Мотивът им за мобилизацията на Любомир - имал и украински паспорт.
Прехвърлят го няколко пъти. Първо е изпратен в района на Николаев, откъдето е върнат, тъй като командирът на бойната част вижда че има тежко увреждане - строителна преса преди време смаза дясната му ръка, има и неуспешна операция и не може да я движи. Овен че е български гражданин, той е напълно негоден за военна служба", разказа още Любомир Киров.
По думите му, след като командирът в Николаев го отпраща, Киров-Младши веднага е изпратен на друго място - в село Любомировка, Виницка област. Там също виждат, че момчето е негодно, но отново го препращат на друго място.
В момента Любомир Киров се намира в село Петривка, Кириловградска област, където по думите на баща му се намирал в "нещо като наказателна рота", наричана там "смъртници", защото ще бъдат изпратени най-отпред, за да бъдат убити", дави гласа си в сълзи баща му.
Чрез социална мрежи и журналисти той се опитва да окаже натиск за съдействие от страна на българската държава, за да спасят момчето му, тъй като се очаква до една седмица то да бъде изпратено на фронта.
Санданчанинът апелира трагедията с него и синът му да не се използва с други цели, освен с цел "единствено и само спасяването на неговия живот". Той подчертава, че не се събират пари за откуп, каквито финансови злоупотреби подозира, че могат да се случат.
Киров добавя, че България няма спогодба с Украйна за двойно гражданство. До 7 години Любомир е имал само българско гражданство, но при развода, когато той е на 7 години, майка му е принудена да му присвои украинско, за да го запише на училище в родината си, където след раздялата се прибрала с него. Бащата дори не е търсен да даде съгласие за това.
Навършвайки пълнолетие, той се прибрал в България и заживял с новото семейство на баща си. Тук той работи с строителството, където уврежда ръката си, а има и сърдечни проблеми. До фаталния ден, в който украинската му баба получава инсулт и по молба на майка си се завръща в Одеса, за да й бъде болногледач и се оказва мобилизиран.
"Искам помощ от премиера и от всички български институции, за да мога отново да прегърна детето си", апелира бащата, който казва, че не взема страна в тази "братоубийствена война, която трябва най-скоро да бъде прекратена"... Там, където ще го изпратят, продължителността на живота е от няколко часа... Ако е много голям късметлия, ще изкара до две седмици. А това ще се случи съвсем скоро, ако не се намерят държавни мъже в тази страна - неговата родина, които само с един телефон до г-н Зеленски ще свършат работа ", отново дави в сълзи гласа си бащата. В момента върви и петиция за подкрепа на Любомир Любомиров Киров. Един български гражданин ли ще ви реши войната, пита баща му, който вече над 20 дни няма никаква връзка със своя син.
От време на време човечни хора му давали възможност по една минутка да се обажда на майка си, въпреки че им е забранено и рискуват.
"Той е осъден на смърт и сега очаквам сега да му изпълнят присъдата", казва Киров-Старши.
В момента Любомир бил откаран в болница с двустранна бронхопневмония и много висока температура, не можел да диша и се задушавал от 2-3 дни. "Това ни радва, защото ни дава още малко време да успеем да направим нещо", казва санданчанинът. Бои се обаче, че българските власти няма да нарушат "правилната линия" и бизнеса с оръжие от страната ни към Украйна.
"Всичко е за пари. Много им дреме, че млади момчета ще загинат...", коментира войната той. "Ние за тях не съществуваме, важното е да не се развалят рахатлъка и бизнеса...", казва Киров-Старши, който все пак не губи надежда, че момчето му ще се прибере в своята родина. Вече е чул мълчалив отказ от политици и се надява на премиера Желязков, който влезе като депутат именно от техния избирателен район - Благоевградския. "Силно се надявам. И силно се съмнявам", завършва Любомир Киров.