Следващата седмица погледите ще бъдат насочени към откриването на американското посолство в Ерусалим, но това не е първата, а вероятно няма да е и последната дипломатическа мисия, която се установява в Стария град.

За момента обаче преместването, огласено на 6 декември миналата година от президента Доналд Тръмп (за съжаление на международната общност и палестинците), далеч не предизвиква лавинообразния ефект, какъвто Израел прогнозира, с някои изключения.

В миналото в Ерусалим се намираха посолствата на няколко страни, главно африкански и южноамерикански, и се очакваше някои от тях да се върнат там.

След войната през октомври 1973 г. Кот д'Ивоар, Заир (днешна Демократична република Конго) и Кения скъсаха дипломатическите си връзки с Израел и закриха посолствата си в Ерусалим.

Когато отношенията бяха възстановени, дипломатическите им мисии се установиха в Тел Авив.

През 1980 г. Израел гласува закон, провъзгласяващ Ерусалим за негова "единна и неделима" столица. Тя включваше и завзетите през 1967 г. от еврейската държава палестински квартали в източната част на града, която палестинците искат да превърнат в столица на своята мечтана бъдеща държава.

ООН обяви това решение за незаконно и призова държавите с дипломатически мисии в Ерусалим да ги изтеглят оттам.

Боливия, Чили, Колумбия, Коста Рика, Доминиканската република, Еквадор, Гватемала, Хаити, Панама, Салвадор, Уругвай, Венецуела и Холандия изпълниха искането. През 1984 г. Коста Рика и Салвадор се върнаха в Ерусалим, но през 2006 г. отново го напуснаха.

Вследствие на решението на президента Тръмп някои страни също изразиха желание да преместят посолството си, а Израел се опитва да убеди и други да последват този пример.

Президентът на Гватемала Джими Моралес обяви, че страната му ще открие посолството си в Ерусалим на 16 май, а израелското външно министерство твърди, че Парагвай ще направи същото до края на месеца.

Румънското правителство, подкрепяно от председателя на парламента, одобри предложение за преместване на посолството на страната в Ерусалим, но президентът Клаус Йоханис се противопостави на това решение при липсата на мирно споразумение между Израел и палестинците и призова министър-председателката Виорика Дънчила да подаде оставка.

При посещение в Ерусалим през април Дънчила заяви, че на този етап не се ползва с желаната подкрепа на всички партии за преместване на посолството.

Румъния би била първата страна от Европейския съюз, която подражава на САЩ и влиза в разрез със съобразената с резолюциите на ООН европейската позиция - че окончателният статут на Ерусалим трябва да бъде договорен от израелците и палестинците.

Чешкият президент Милош Земан подкрепи преместването на посолството на страната в Ерусалим, но засега правителството му е обявило само, че ще възстанови почетното си консулство и ще открие чешки културен център в града.

Според палестински медии при официалното си посещение наскоро японският премиер Шиндзо Абе е уверил палестинския президент Махмуд Абас, че страната му ще остави посолството си в Тел Авив.

Превод БТА