Нагасаки отбеляза 80 години от атомната бомбардировка над него от страна на САЩ. На връх годишнината японският град предупреди, че заплахата от ядрена война в света става все по-голяма, и призова човечеството да се поучи от историята и Нагасаки да остане последният, пострадал от подобно унищожение, предаде Киодо.

"Екзистенциалната криза на човечеството стана неизбежна за всеки един от нас, който живее на Земята", каза кметът Широ Судзуки в Декларация за мир, прочетена по време на ежегодната възпоменателна церемония. Той очерта мрачна картина за бъдещето на света, който е попаднал в "порочен кръг на конфронтация и фрагментация".

Освен че призова световните лидери да предприемат конкретни действия за премахване на ядрените оръжия, Судзуки отбеляза, че миналата година "Нихон Хинданкьо", най-голямата японска организация на оцелелите от атомните бомбардировки, е била удостоена с Нобеловата награда за мир. Отличието според кмета е нагледен пример за това колко силно може да бъде гражданското общество, когато е единно.

"Не е ли тъкмо тази перспектива на "глобалния гражданин" движещата сила за обединяването на нашия фрагментиран свят?", каза той.

Точно в 11:02 ч. сутринта местно време беше запазена запазена минута мълчание. Това е часът, в който в заключителните дни на Втората световна война плутониевото устройство с кодовото име "Дебеланкото" е пуснато от американски бомбардировач и се взривява над пристанището на града. До бомбардировката се стига след тази в Хирошима, с което Нагасаки става вторият в световната история град, станал мишена на ядрено нападение, отбелязва Киодо.

В словото си японският премиер Шигеру Ишиба потвърди дългогодишния ангажимент на страната си да не притежава, произвежда или позволява разполагането на ядрени оръжия.

Японското правителство ще работи неотклонно начело на глобалните усилия за "изграждането на свят без ядрена война и без ядрени оръжия", посочи министър-председателят, макар че той не засегна въпроса за Договора за забрана ядрените оръжия от 2021 г., подписан от редица страни по света на конференция на ООН - въпреки призивите на Хирошима и Нагасаки Япония да се присъедини към него.

На възпоменателното събитие в Парка на мира в Нагасаки присъстваха представители на 94 страни и региона.

Снимка: АР/БТА

Миналогодишната церемония, в която участваха рекордните 100 държави и региона, беше съпроводена от противоречия, след като градът не покани Израел поради конфликта в ивицата Газа, което накара посланиците на САЩ и други членове на Г-7 да пренебрегнат церемонията. Градът реши да възприеме по-приобщаващ подход тази година, като изпрати покани до всички държави с дипломатически мисии в Япония.

В изявление генералният секретар на ООН Антонио Гутериш подчерта, че "мирът и сигурността не могат да бъдат постигнати чрез надпревара във въоръжаването" и призова държавите да предприемат действия за укрепване на глобалния режим на разоръжаване, като в центъра му бъде поставен Договорът за неразпространение на ядрените оръжия, допълнен от Договора за забрана на ядрените оръжия.

Ядреното нападение срещу Нагасаки е извършено на 9 август 1945 г., три дни след атомната бомбардировка над Хирошима в Западна Япония. Предполага се, че до края на годината вследствие на последствията от атаката в града умират около 74 000 души, а мнозина продължават да страдат от тях и след това.

На 15 август 1945 г. Япония капитулира, с което се слага краят на Втората световна война.

Броят на официално признатите хибакуша, или оцелелите от атомните бомбардировки, е 99 130, по данни към март тази и по този начин за пръв път пада под 100 000 души. Средната им възраст е 86 години.

Бомбата, останала в историята като "Дебелака", е имала мощност, оценявана на 21 000 тона тротилов еквивалент. Бомбардировката над Нагасаки е три дни след първата в света атомна бомбардировка над Хирошима, Япония. 

Близо 220 000 души загиват при атомните бомбардировки над Хирошима и Нагасаки, а над 200 000 умират по-късно от лъчева болест.

В бюлетин от 11 август 1945 г. БТА информира, че Карл Спаатс, командващ съюзническите стратегически въздушни сили, съобщава в комюнике, че 30 % от Нагасаки е разрушен, включително всички индустриални квартали.

Хората, които са преживяли тази трагедия, вече са изключително малко и расте поколение японци, което няма пряк опит от събитията, каза за БТА гл.ас. д-р Мартин Димитров от катедра Японистика на Софийски университет "Св. Климент Охридски". За цялата японска нация споменът е много болезнен и влияе в няколко направления на обществените тенденции. От една страна, това кара японците да наблегнат на следвоенното си развитие - своя успешен икономически модел на базата на мирната Конституция. Също така, като народ, който е пострадал от ядреното оръжие, японците се стремят и да проповядват идеите на ядреното неразпространение по света. Има и трета тенденция - равносметка за действията на собствената страна във Втората световна война, обясни Димитров.

"Завинаги се отказва от войната"

Стремящи се искрено към международен мир, основан на справедливост и ред, японският народ завинаги се отказва от войната като суверенно право на нацията и заплахата или използването на сила като средство за решаване на международни спорове, гласи чл. 9 на Конституцията на Япония. За да се постигне целта на предходната алинея, никога няма да се поддържат сухопътни, морски и въздушни сили, както и друг военен потенциал. Правото на състояние на война на държавата не се признава, се посочва още в основния закон.

В следвоенната японска Конституция е записано, че страната завинаги се отказва от войната като средство на външната си политика и няма да поддържа никакъв военен потенциал, отбеляза и Мартин Димитров. Все пак Япония създава въоръжени сили, които и до днес съществуват и се наричат сили за самоотбрана. Има много спорове в Япония дали това противоречи на Конституцията, или не, посочи Димитров. В днешно време се приема, че това послание на мирната Конституция може би трябва да се преразгледа предвид сложната геополитическа обстановка в Източна Азия, но има и немалка част японци, които считат, че именно в такава ситуация трябва още по-неотклонно да се следва мирният курс на Конституцията и Япония да не бъде въвличана отново в конфликт между други велики сили, коментира японистът.

Снимка: Getty Images

Спомен за бомбардировките

И Хирошима, и Нагасаки са напълно възстановени и предлагат много добри условия за туризъм, но пазят и спомена за трагедията. Една от сградите в центъра на Хирошима, която е силно пострадала от бомбардировката, нарочно е оставена в този ѝ вид, за да напомня за случилото се, каза Мартин Димитров.

Трябва да се стремим като човечество да живеем в мирно съжителство, но не бива да забравяме, че това са не само държавите и политиците, а трябва да тръгне и от самите нас като отделни хора, каза още Мартин Димитров.

Промяна на целта

Първоначалната цел за бомбардиране е град Кокура, но поради облачност се налага промяна на курса към Нагасаки. Експлозията се случва в 11:02 ч. на височина 1650 фута. Градът е изравнен със земята, загиват 39 000 души и 25 000 са ранени, пише в бюлетините на БТА. В тях са съхранени и коментарите, и реакциите след първата атомна бомба, използвана срещу Япония - между надеждата за мир, удивлението от потенциала на новото научно откритие и безпокойството от разрушителните му възможности.

Снимка: Getty Images