През юни 2006 г. Умаров става президент на самопровъзгласилата се сепаратистката чеченска република Ичкерия. Така той оглавява бунта на чеченските сепаратисти срещу Москва, след като предшественикът му Абдул Халим Сайдулаев беше убит по време на военна операция.

По онова време Умаров е смятан за приближен на радикалното чеченско движение на Шамил Басаев. Малко преди смъртта на Басаев през юли 2006 г., Умаров го назначава за свой вицепрезидент.

През октомври 2007 г. Умаров се свърза с историческите лидери на борбата за чеченска независимост, сред които и Ахмед Закаев, външният министър на Ичкерия, който живее в изгнание в Лондон. По същото време Умаров се самопровъзгласява и за лидер на така нареченото Кавказко емирство, в което Чечения е само една от провинциите редом с останалите руски кавказки републики.

Парламентът на Ичкерия в изгнание лишава Умаров от титлата президент в момента, когато той, в качеството си на емир на Кавказ, разширява водената от него война срещу Москва и в съседните на Чечения републики Дагестан и Ингушетия.

Умаров е боец от първата чеченска война (1994-1996 г.). В края на войната той дори заема ръководен пост в армията на чеченските бунтовници. Негови бойни другари от първата чеченска война са всички лидери, борещи се за чеченската независимост.

Умаров е баща на 6 деца. Според официална биография на Умаров, публикувана през 2006 г., двама от братята му са убити в сражения. "Самият Умаров няколко пъти е бил раняван в битки с руските окупатори", се твърди в книгата.

В годините, когато самопровъзгласилата се за независима чеченска република Ичкерия беше ръководена от президента Аслан Масхадов (1997-2005 г.), Умаров заемаше последователно ключови постове, сред които председател на Съвета за сигурност и на щаба за борба с престъпността в Ичкерия, въпреки че той самият е обвиняван в отвличания и нападения срещу сътрудници на прокуратурата на сепаратистката република.
Умаров е назначен за ичкерски вицепрезидент от Абдул Халим Сайдулаев, когото замества след смъртта му. Под негово ръководство обаче бунтовническата война отслабва все повече и повече в Чечения. Главна причина за това е кампанията срещу бунтовниците, водена от руските сили и техните чеченски съюзници, начело на които стои проруският чеченски президент Рамзан Кадиров.

През април 2009 г. Русия обяви край на продължилата 10 години антитерористична операция в Чечения. Тогава това беше възприето като знак, че ситуацията в кавказката република относително се е подобрила. Вчера в качено в интернет сайт видеопослание Умаров обяви, че организираните от него два бомбени атентата в московското метро са отмъщение за операциите на руските сили в Кавказ.
Умаров обвини в посланието жителите на Русия, че не реагират на престъпленията и на издевателствата, извършвани от "руските банди, които са под командването на руския премиер Владимир Путин".
Съдбата на Доку Умаров често пъти е била предмет на най-различни спекулации. Миналия юни руските медии обявиха, че той е бил убит при операция на руските специални сили.