В текста на резолюцията обаче най-голямото масово зверство в Европа след Втората световна война не е определено като акт на геноцид, съобщи БТА.

С резолюцията Белград изразява съчувствие към жертвите на касапницата и се извинява, че не е направил достатъчно, за да предотврати престъплението. Текстът беше гласуван след продължило близо 13 часа обсъждане, което приключи след полунощ. Парламентарният дебат, който беше излъчен на живо по телевизията, подчерта дълбокото разделение в Сърбия по отношение на събитията от близкото минало, отбелязва АП.

Някои депутати възнегодуваха, че резолюцията е несправедлива, защото в нея не се споменават военните престъпления срещу етнически сърби. Според опозиционния депутат Велимир Илич например клането в Сребреница не е по-голямо престъпление от други деяния, извършени например от хърватите срещу сърбите по време на войната. Депутатът от либералната опозиция Чедомир Йованович пък разкритикува резолюцията, защото в нея не се споменава терминът "геноцид".

През юни 1995 г., по време на продължилата три години война между сърби, хървати и босненски мюсюлмани, въоръжени сили на босненските сърби, под ръководството на генерал Ратко Младич, превземат мюсюлманския анклав Сребреница в източната част на Република Сръбска и избиват около 8000 мъже и момчета от местното население. Около 100 000 души загинаха в Босна през кървавата война от 1992 до 1995 година.

През декември Белград кандидатства за членство в Европейския съюз, но за да започнат преговори Сърбия трябва да предаде Ратко Младич на Международния трибунал за бивша Югославия в Хага. Предполага се, че бившият генерал, който е почитан като герой от много сърби, се крие в Сърбия. Десетки демонстранти се струпаха пред сградата на парламента с портрети на Младич и бившия президент на Република Сръбска Радован Караджич, който е подсъдим пред трибунала в Хага по обвинения в геноцид. Друга група издигна малки транспаранти с надпис: "Сребреница не беше в мое име".


Вижте снимки от трагедията