Последните три новини са обаче най-сериозните. Първата - че от белгийската Euroclear Bank са изчезнали едни 10 милиарда евро. Втората - че синът на либийския диктатор Сейф ал-Ислам Кадафи се включва в кандидат-президентската надпревара. И третата - арест и подвеждане под съдебна отговорност на бившия френски президент Никола Саркози за финансиране на неговата предизборна кампания от Либия през 2007 година. Става дума за 50 милиона евро кеш.

Кадафи трябваше да умре. Той имаше много амбиции, много злато и много петрол. Амбициите му превърнаха Джамахирията в успешна социална държава, където изкарваха прехраната си и много български специалисти. В онази Либия помощ за безработни бе 900 динара, а литър бензин-0.18 динара.

Полковникът бе инициатор на идеята светът да се откаже от разплащанията в долари и евро и предложи замяна - "златен динар". Пак той поиска Африка да стане федерална държава с 200 милиона население. Нещо, което не бе посрещнато с аплодисменти от Европа и САЩ.

Но в Джамахирията Кадафи се разгърна напълно. Той инвестира в огромен проект, струващ 28 милиарда долара - добиване и пренасяне на питейна вода от Нубийските водоносни пясъци до гъсто населените северни райони на Либия. В изпълнението на проекта не бяха допуснати нито европейски, нито американски компании, само една южнокорейска и една турска. Завършването на този проект стана през 2010 година, а година след това започнаха вълненията, които прерастнаха в гражданска война и свалиха Кадафи.

Седем години след тези събития, никой не си спомня за "златния динар" и за единната африканска държава. Вместо това, самата Либия вече не съществува в оня вид, в който беше при Кадафи. Всичко, което можеше да бъде разграбено, вече го няма. Не е построена нито една нова сграда, но стотици са разрушени. За жизнения стандарт на населението е излишно да се говори.

Първите три години от гражданската война хората, свалили Кадафи воюваха помежду си ,за да се разбере кой е най-силен и главен. Когато това не стана, започна втората гражданска война. В резултат - територията на Либия се раздели на три региона.

Фезан е районът на пустинята Сахара, населен с туареги и други номадски племена. Племенните вождове държат властта тук, защитават границите си и използват подземните богатства. Това е автономна територия, в която битките между племената са нещо обикновено. Триполитания и Киренайка са останалите два района.

В Триполитания център на властта е Триполи, където се намира признатото от ООН правителство на националното съгласие. Но то не контролира напълно даже града, да не говорим за района. В много места властта е в ръцете на ислямистки териториални съвети, които не се подчиняват на никого. Именно те бяха заловили Сейф ал-Ислам, но не го предадоха на властта в Триполи, въпреки че тя го беше осъдила на смърт.

В Киренайка номинално властта се намира в ръцете на Палатата на представителите - легално избран парламент, който се намира в Тобрук. Тук на власт на практика е генерал Халиф Хафтар, който от 2016 година се провъзгласи за фелдмаршал. Неговата армия е и единствената организирана сила. Затова не е учудващо ,че се формира блок между фелдмаршала и Сейф ал-Ислам за изборите за президент, които трябва да се проведат през 2018 година.

И според повечето от наблюдателите - познавачи на либийската ситуация, този блок е обречен на успех. Каква е връзката с другите две важни събития, свързани с Либия, за които стана дума в началото? Директна. Парите в белгийската банка са били по сметки на Libyan Investment Authority, контролирана от Хафтар. А дискредитацията на Саркози е част от предизборната борба - така се консолидират остатъците от Либия на Кадафи около неговия син и се сочи враг - Франция и нейния експрезидент.

(Материалът е публикуван в EADaily)