Преди 15 години - на 4 юни 2004 г., 52-годишният американски заварчик Марвин Джон Хиймейър - собственик на автомобилна работилница в Грейнби, щата Колорадо, срива с брониран булдозер Komatsu административната част на циментовия завод Mountain Park и още над 10 сгради, след което се самоубива. Жертви и ранени няма, но общите загуби за града са за 7 млн. долара, като само за компанията те са около 2 млн. Невижданата дотогава атака става известна в САЩ и целия свят като "Войната на Марвин Хиймейър".
Мъжът се заселва в Грейнби - градче с едва с 2200 жители, в началото на 90-те години, където не познава никого. Живее сам, защото така и не се жени след нещастна любов. 7 години работи и местните хора го описват като много отзивчив и уравновесен човек. На младини е служил като авиомеханик във военновъздушните сили на САЩ.
През 1992 г. Хиймейър купува 8 дка земя от Resolution Trust Corporation за 42 000 долара. Няколко години по-късно обаче той е принуден и първоначално се съгласява да продаде терена на фамилията Дочефф, която планира да разшири разположения наблизо циментов завод и изкупува всички терени наоколо. Отначало се спазаряват за 250 000 долара, но Хиймейър не иска да се раздели лесно с имота си и вдига цената първо до 375 000, а след това до 1 млн. долара.
Собствениците обаче търсят силен съюзник срещу него и го намират - в градските власти. Така, през 2001 година, комисията по зониране разрешава доизграждането на завода. В продължение на години Хиймейър е използвал прилежащия участък като път към работилницата си за ремонт и продажба на автомобилни ауспуси и разширяването на завода го лишава от тази възможност. Освен това, след като земята вече се оказва собственост на завода, на практикта е ограничен достъпът му до околния свят, като дори улицата, водеща към дома му, е запушена.
Освен това системата започва битка срещу него. Многократно той е посещаван от данъчната администрация, пожарната инспекция и санитарните власти, като накрая го глобяват с 2500 долара за различни нарушения, включително заради това, че работилницата му, която използвал като автоморга, не е включена в градската канализация. В същото време обаче не му е разрешено да прокопае 2,4 м. заводска земя и той не може да се включи към канализация. Хиймейър плаща глобата, но пише на документа - "Страхливци".
Обжалва пред съда, но безуспешно и така бизнесът му почти замира.
След известно време - на 31 март 2004 г., умира баща му. Докато го погребва, той разбира, че властите са му спрели тока и водата и са запечатали работилницата му. Когато се прибра, той се заключва вътре и никой повече не го вижда. А през следващите два месеца Хиймейър подготвя финалните щрихи на отмъщението си.
Никой не допуска и, че едно събитие, случило се 2 години по-рано, ще се окаже решаващо за най-страшното събитие в историята на града. Тогава заварчикът си купува булдозер втора употреба, за да си прокара път до магазина. Градската управа обаче му отказва разрешение. От този момент започва "тунинга" на машината, който отнема доста време. В намерените след инцидента записки на Хиймейър той пише: "Интересно е как още не са ме хванали, проектът ми отне част от времето в течение на повече от година и половина".
От думите му става ясно, че е изненадан от това, че на никого от посетителите в работилницата му не са се видели странни измененията в булдозера, особено увеличението на масата му - с почти 1 тон. А веднага се набива на очи, че верижната машина Komatsu D355A е със силно бронирана кабина. На места дебелината на бронята, която е комбинирана със стоманени листове и цимент, достига 30 см. Тя осигурява защита от огнестрелно оръжие и от взривни вещества. Това става безпощадно ясно, когато при атаката 200 куршума и 3 взрива не успяват да неутрализират булдозера. Смята се, че за поставянето на бронята е използван самоделният кран, намерен в гаража на Хиймейър. Заради всичко това тя е наречена The Killdozer - Булдозерът убиец.
Установено е също, че преди да тръгне на война, той внася в почти херметичната кабина пушки Barrett M82 и Ruger AC556, пистолет Kel-Tec P11 и револвер Magnum. Запасява се и с храна и вода. Сигурно е обаче, че не възнамерява някога да излиза, защото затваря плътно люка отвътре.
За осигуряване на добра видимост, въпреки бронята върху стъклата, булдозерът е оборудван с няколко видеокамери, включени към два дисплея в кабината. Обективите на камерите са защитени с непробиваем от куршум плексиглас с дебелина 7 см и могат да бъдат почиствани от прах с помощта на сгъстен въздух.
На 4 юни, около 14,30 часа, Хиймейър изкарва бронирания булдозер през стената на своя магазин и тръгва на битка - предварително е съставил списък на всички, на които иска да отмъсти. Първата му цел, разбира се, е циментовият завод - с помощта на "звяра", който е създал, той събаря сградата на управлението, производствените цехове и всичко до последната барака. Оставя само външните стени, заради опасения, че може да затрупат булдозера.
След това Хиймейър потегля към градчето. Междувременно новината за разрушителната акция се разнася и започва уведомяването на местните хора и евакуация. Изходите на града са затворени, спрян е дори достъпът до щатската магистрала. В почти всички съборени сгради до последния момент обаче се намират хора, така че като по чудо се разминава без загинали.
Равносметката на сградите "жертви" обаче е следната: къщите на членовете на градския съвет остават без фасади, пометена е и банката, опитала се да притисне заварчика да изплати предсрочно ипотечния си заем, разрушени са още кметството, офис-сградите на градския съвет, противопожарната служба, няколко жилищни сгради на кмета.
Хиймейър изравнява със земята и редакцията на местния вестник, публикувал статии срещу него, "пада" и обществената библиотека, която се намира в една сграда с кметството. Срива дори зданията на газовата компания "Иксел енерджи", отказала след глоба да зарежда кухненските му газови бутилки. Общият брой на сринатите сгради е 13.
Хиймейър произвежда и 15 изстрела по трансформатори и резервоари с пропан, но за щастие не успява да ги взриви, тъй като според местните власти в противен случай това би било заплаха за хората на разстояние километър. Автомобилният заварчик гърми и през прорязаните в бронята процепи, но никой не e ранен, защото стреля над главите на хората - очевидно целта му не са те. Помита обаче камион на местното "Енерго" без да се замисли.
Властите опитват да го спрат по всякакъв начин. Отначало местните полицаи стрелят с 9-милиметрово оръжие и претърпяват пълен провал. Под тревога е вдигнат и местният отряд на S.W.A.T, който е снабден с гранати, както и рейнджъри с щурмови пушки. Един сержант успява да се качи върху булдозера и да пъхне заслепителна граната в ауспуха на булдозера, но се оказва, че Хиймейър го бил оборудвал с решетка отвътре и отново нищо не е постигнато. След това препречват пътя на отмъстителя със строителна машина, но той без проблем я забива във фасадата на магазин. Кола, пълна с експлозиви, също не дава резултат, освен, че е пробит охлаждащият радиатор на булдозера.
"Войната на Хиймейър" все пак приключва. Точно в 16:23 часа. Когато двигателят на булдозера заклинва заради пробит от куршум радиатор, всичко спира, чува се само свистенето на парата. Полицаите два часа не смеят да приближат. Накрая започват дълго и безуспешно да дълбаят дупка в бетона, защото три пластични взрива не постигат нищо. Едва на другата сутрин успяват да разрежат бронята с газова горелка. Намират Хиймейър мъртъв - самоубил се е с последния куршум.
"Градът изглежда така, сякаш през него е преминало торнадо", казва губернаторът, след като всичко приключва.
Въпреки това, тъй като в САЩ всичко се застрахова, заводът започва работа само след 10 дни.
На 19 април 2005 г. е обявено предстоящото предаване на "булдозера-убиец" за скрап. Той е разглобен на множество малки части, всяка от които е изпратена в отделен пункт, за да попречи на почитателите на Хиймейър да запазят някои от него като сувенири. Някои дори искат машината да бъде запазена и оставена в центъра на градчето като туристическа атракция.
"Славен мъж беше този Марвин!", казват някои негови съграждани и допълват: "Беше ли приятел някому - беше най-верният, но беше ли враг - беше най-опасният!".
За други обаче той завинаги ще остане полудял изрод, разрушил домовете им.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}