За всяко сферично тяло с фиксирана маса може да бъде определен т.нар. "радиус на Шварцшилд“ и ако радиусът на обекта е по-малък от този показател, се образува черна дупка. Тя от своя страна представлява тяло с толкова мощно гравитационно поле, че никаква материя или дори светлината не могат да я напуснат. За Земята този радиус например е 8.84 мм.

Още в началото на 70-те години на миналия век учените предположиха, че при сблъсък на елементарни частици с голяма енергия е възможно да се създадат условия, които причиняват свиване на масата под радиуса на Шварцшилд. В рамките на новото изследване специалистите са моделирали сблъсъци между две частици и са установили, че образуването на черни дупки действително е възможно. Все пак те подчертават, че вероятността подобни обекти да се появят при работата на ускорителя LHC (Large Hadron Collider - Голям адронен колайдер), който се намира под гр. Женева, е изключително малка. Причината е, че енергията, която се отделя при сблъска на частици в експериментални условия е многократно по-малка от необходимите за формиране. Единственият вариант за появяването на черни дупки в подобни експериментални условия, според екипа от САЩ и Канада, е във Вселената да има повече от три пространствени измерения. Но, дори и в този случай подобни гравитационни аномалии не биха просъществували дълго.

Още преди да заработи Големият адронен колайдер започнаха спекулациите по темата за "изкуственото създаване на черна дупка", която би могла да погълне Земята. Това е един от най-популярните страхове от апокалипсис през последните две години и дори стана причина за съдебно дело срещу Европейския институт CERN, който управлява проекта. Въпреки, че четири независими групи от водещи светила на физиката публикуваха доклади, които опровергават подобна опасност.