Глаголически букви изписват думите "българския", "дух", "вечен" в изложбата "Българските азбуки". Тя може да бъде видяна и днес в Градската градина пред Народния театър.

Институтът по български език "Проф. Любомир Андрейчин" към БАН я посвети на Деня на светите братя Кирил и Методий - 11 май, 1150 години след успението на свети Кирил.

Показани са 20 изображения на глаголически букви и техните съответствия в старобългарската кирилица и съвременната ни азбука. Допълват ги табла с изображения на думите "ние", "светлина", "добро", "възход", в които са вградени елементи от старобългарски ръкописи.

Кирилицата запазва съвършения модел на глаголицата - на всеки звук да съответства буква. Сега кирилицата се ползва от 250 милиона души в Европа и Азия, посочват организаторите на изложбата.

Какво означава "глагол", питаха учени от Института по български език, които се срещаха с посетителите. И отговаряха на тези, които не знаят - дума.

Глаголицата е мислена като свещено писмо, чрез което да се преведат богослужебни книги, припомни гл.ас.д-р Магдалена Абаджиева. Кръстът е на първо място, буква А. Кръгът и триъгълникът са също типични глаголически символи, в които можем да прозрем божествената същност и Светата Троица.

Азбуката е много повече от това да разгадаем и открием в нея отделни елементи, казва Магдалена Абаджиева. Азбуката функционира като цялост, като единност, опора, върху която можем да построим и структурираме нашето съзнание. Всичко в човешкото съществуване се нуждае от опорна точка, върху която да се крепи и развива. Азбуката е опората на човешкия ум. Когато знаем буквите, ние всъщност виждаме през тях - не се спираме поотделно на всяка буква, а ги възприемаме като смисъл. Да знаеш буквите е да спреш да мислиш за тях, а да мислиш за словото, което достигаш чрез тях. Това е единството на материалното и духовното, което човекът се опитва да постигне чрез съществуването си. Буквата е материалното измерение на езика, тялото на езика, а той има също и духовна страна.

Надявам се чрез нашата изложба хората да са усетили това усилие за издигане на българския дух над материята, което е довело до създаването на първата славянска писменост - чрез буквите към словото, посочи Магдалена