Движението на антиваксърите добива все по-големи мащаби, а пандемията от коронавирус катализира негативните нагласи на определени групи скептици по темата, което води до притеснително намаляване на поставянето на задължителни и препоръчителни ваксини у нас.

На фона на разрастващия се проблем с дезинформацията и фалшивите новини относно ваксините, специалистите напомнят, че връщането на доверието в здравната система е от съществено значение за разрешаване на проблема и респективно подобряване на ваксиналното покритие. Един от начините за налагане на по-добра здравна и ваксинална култура у нас е прилагането на здравния и управленски модел ваксинация през целия живот.

Подходът към ваксинация през целия живот означава, че поставянето на определена ваксина е предвидено за дадена фаза от човешкия живот, предпазвайки пациента от потенциални рискове в съответната възраст. Здравните специалисти са разработили специален календар, обособяващ препоръчителните ваксини и респективно етапа от живота на пациента, в който следва да се случи имунизацията.

Моделът на ваксинация през целия живот е не само припознат от Европейската комисия като работещ и особено значим, но и се препоръчва да бъде приложен от всяка държава членка на Европейския съюз като единствено работещо решение за борба с инфекциозните заболявания с огромни здравни и икономически ползи. Към момента ваксините са най-ефективният, а понякога и единствен начин за предотвратяване на развитието на някои ракови заболявания. Сред най-важните ваксинопредотвратими заболявания, свързани с рака са: HPV-свързаните ракови заболявния (като например рак на ануса и рак на маточната шийка, както и някои видове рак на главата и шията, включително рак на устата); вирусният хепатит В, който може да предизвика рак на черния дроб; бактерията хеликобактер пилори, която може да предизвика рак на стомаха.

Международната федерация на фармацевтичните производители и асоциации (IFPMA) нееднократно поставя темата за ваксинацията през целия живот на интернационално ниво, като подтиква всички държави да преосмислят политиките си, необходими за повишаване нивото на общественото здраве и подкрепа на здравните системи посредством прилагане на този модел.

 

* съдържание на MSD