Външно министерство излезе с официална позиция по повод остро изказване на турския външен министър Мевлют Чавушоглу заради новите законови промени, свързани с вероизповеданията.

В съобщеното се заявява, че по искане на Чавушоглу вицепремиерът и министър на външните работи Екатерина Захариева е провела разговор с него.

"По време на разговора Чавушоглу изрази притеснения, че поправките в българския Закон за вероизповеданията са насочени срещу мюсюлманската общност. Захариева информира своя колега, че измененията в закона, които са внесени от народни представители, не са насочени срещу нито едно вероизповедание в страната, а напротив - гарантират равнопоставено третиране на всички регистрирани вероизповедания", уточниха от МВнР.

"България не може да приеме намеса от чужда държава в законодателния си процес и такава не е била допускана. Обръщаме внимание, че изказването на министър Чавушоглу е дни преди местните избори в Турция и практиката неведнъж е показвала, че използването на добросъседските отношения в такива ситуации обикновено не е от полза за никого", се казва още в официалното съобщение.

По неофициална информация на bTV Захариева е привикала посланика ни в Турция Надежда Нейнски заради скандала.

По-рано днес, по време на публична реч, Чавушоглу, заяви:

"Проектът на България за поправки в религиозния закон беше срещу всички видове основни права и свободи и нарушаваше правата. Турция беше принудена да се намеси и се наложи България да внесе промени. Сега Главното мюфтийство има някои дългове, в замяна на тях искаха да продадат собствените му имоти. Анкара ден и нощ работи за интересите на турските общности в чужбина и това един от приоритетите на външната политика на страната".

Последва реакция на ВМРО, в която се казва:

"Ние, Патриотите от ВМРО, ще поискаме изслушване на външния министър Екатерина Захариева в българския парламент, за да изясним имало ли е какъвто и да било дипломатически опит за намеса във вътрешните дела на страната ни по линия Анкара-София по темата Закон за вероизповеданията".

От партията на Красимир Каракачанов искат да изяснят и поемал ли е представител на българското правителство ангажименти за промени в законодателството, облагодетелстващи турската външна политика.

"Ако не е имало официални анотации, то питаме следното - това, което Чавушоглу казва, фалшива новина ли е, или е вдигане на завесата на задкулисието, което тече по оста Ердоган - ДПС - ДОСТ", заявиха още от ВМРО, като поискаха гаранции, че българската политика е защитена от външни вмешателства, заявяват от партията.

 

Днес депутатите приеха окончателно промените в Закона за вероизповеданията и така разсрочиха натрупаните до края на 2018 г. задължения на всички вероизповедания с 10 години. Реално обаче тази промяна е в полза само на Главното мюфтийство, тъй като другите религии почти нямат данъчни задължения, а неговите са над 8 млн. лв. На първо четене, по предложение на Цветан Цветанов от ГЕРБ и Мустафа Карадайъ от ДПС, законът предвиждаше цялостното опрощаване на дълговете, но след остра реакция на обществото те промениха намеренията си и заложиха на разсроченото плащане.

Според управляващите искането за отсрочката било, за да може мюфтийството да започне да се ползва от възможността да получава държавни субсидии в размер до 15 млн. лв. на година възможно най-скоро, което не можеше да стане при задължения. Целта е да се предотврати нуждата от финансиране от страна на турския Дианет - службата по вероизповеданията в съседката ни. Неотдавна главният секретар на мюфтийството Джелал Фаик потвърди, че от 5 години мюфтийството получава по 2 млн. лв. годишно от Дианета.

В крайна сметка обаче забраната чужди държави да дават пари на вероизповедания в България не мина на второ четене.