Захариева: Българският интерес предполага Македония в ЕС, но да спазва ангажимента си за добросъседство

Призовахме отново за освобождаване на украинските моряци

18:42 | 10 декември 2018 | Редактор : Калина Петрова 50 2318 Снимка: Министерство на външните работи

Искаме признаване на историята такава, каквато е, заяви вицепремиерът Екатерина Захариева по повод отношенията между България и Македония. Тя коментира този въпрос пред български журналисти в кулоарите на Съвета на ЕС по външни работи в Брюксел.

По нейните думи подписването на Договора за добросъседство не означава, че всичко е свършено, а това е началото на процеса и работата. Вицепремиерът посочи, че българският национален интерес предполага Македония да бъде в НАТО и да започне преговори с ЕС за присъединяване. Захариева призова за резултати от работата на българо-македонската комисия от историци.

Тя изрази очакването комисията да достигне до някакви общи позиции по отношение на историята, още повече тогава, когато има автентични източници - автобиографии, писмени следи. Не искаме нищо необичайно, искаме истината за историята на двете държави, добави Захариева.

Мнозинството държави в ЕС констатираха, че пътят и мотивацията за реформи е европейската перспектива на всички страни от Западните Балкани. Имаше призив за изпълнение на реформите, допълни тя по повод днешното заседание на външните министри. На заседанието нашата страна е призовала за начало на преговорите с ЕС за присъединяване на Македония и Албания догодина, както бе решено в Люксембург през юни.

Вицепремиерът е отбелязала, че е необходимо изпълнението на двустранния договор между София и Скопие. Изрично изискване на България е, ако се вземе решение за начало на преговори, изрично условие е изпълнението на всички поети ангажименти по отношение на добросъседството, каза тя. Никоя от европейските държави не желае да внесем нашите проблеми в ЕС и те да станат причина понякога за вътрешни противоречия. Нерешени въпроси не бива да остават преди членство в ЕС. Преди започване на преговорите по всяка глава има задължение за съгласие на всички държави от ЕС, поясни вицепремиерът.

Дневният ред на "Съвета на външни работи" бе фокусиран върху темите Западни Балкани, Украйна, Иран, Венецуела и сътрудничеството с Африканския съюз.

В последното за годината заседание Съветът направи преглед на резултатите от засиления фокус върху европейската перспектива на Западните Балкани, като потвърди високата оценка за ролята на Българското председателство. Срещата на върха и Дневният ред от София дадоха конкретен израз на ангажимента на ЕС към региона, а Република Македония и Албания получиха признание за индивидуалния си напредък. Министрите направиха преглед на предизвикателствата, като подчертаха отговорността на политическите ръководства на страните от региона за прилагането на реформите и укрепването на добросъседските отношения. Отправен бе силен призив към Сърбия и Косово за въздържане от провокации и преодоляване на изоставането в диалога за нормализация на отношенията.

Министрите на външните работи от ЕС бяха запознати от украинския си колега Павло Климкин с последните развития на ситуацията в Азовско море. Те потвърдиха сериозната си загриженост и настоятелния призив за деескалация на напрежението.

"Отново призовахме за освобождаване на задържаните моряци - знаете, че един от тях е от български произход, за възстановяване на свободното корабоплаване през Керченския пролив. Имаше призив от страна на ЕС да не се отлагат президентските избори и да се спазват човешките права от страна на Украйна в районите, където е въведено военно положение", каза Екатерина Захариева.

Министрите на външните работи потвърдиха подкрепата си за спазването на Съвместния всеобхватен план за действие по ядрената програма на Иран и обсъдиха ролята на Техеран по актуални регионални въпроси.

Съветът приветства предстоящата през януари 2019 г. първа съвместна среща на външните министри на ЕС и Африканския съюз. Обменени бяха виждания относно ситуацията по сигурността и създаването на перспективи за младото поколение в Африка, включително като условия за справяне с първопричините на незаконната миграция.

Министрите обсъдиха също тежката политическа и хуманитарна ситуация във Венецуела. Дискусията бе съсредоточена върху необходимостта от създаването на условия за надежден политически процес в страната и консултациите по този въпрос с трети заинтересовани страни.

Първите дипломати на ЕС отбелязаха Международния ден за правата на човека с инициатива за напомняне на ключовите послания на Всеобщата декларация за правата на човека, приета от Общото събрание на ООН точно преди 70 години.

ИЗБРАНО